Преглед на германския печат

Представянето на германския проектобюджет за 2008, решението на Конституционния съд в Карлсруе за таксите за радио и телевизия, както и едно проучване на профсъюзите за задоволството на германските трудещи се от работните им места са основните вътрешнополитически теми, по които вестниците предлагат свои коментари. Ще започнем с един коментар на Висбаденер Куриир, посветен на шестата годишнина от терористичните удари на 11 септември, в който се предлага равносметка на постигнатото в световен мащаб :

“Шест години след атентатите от 2001, равносметката от борбата срещу тероризма е отрезвяваща: нито Ал Кайда, нито пък тренировъчните лагери за екстремисти са изчезнали, а и талибаните в Афганистан далеч не са победени. Вместо това, ислямистка пропаганда залива света от хиляди интернет-сайтове и отразя мисленето на младите мюсюлмани и на Запад. Това, че тайните служби и полицията осуетиха многобройни атентати, не е напровило светът по –сигурен. Неуспехите засега само подклаждат изпълнените с омраза джихадисти към нови опити за евентуално смъртоносни мисии. Един просветен ислям, една политически основно ремонтирана световна суперсила САЩ или възможността за контрол над отрицателните последици на глобализацията, биха могли да изкоренят злото до дъно. Но нищо от това няма да се реализира и до слведващата годишнина от 11 септември.”

Решението на Конституционния съд, според което намесата на отделните федерални провинции при определянето на размера на месечните такси за обществените радио и телевизия, е недопустима, се коментира от “Ханделсблат” по следния начин:

“За медийния пазар, решението то Карлсруе е удар с юмрук в лицето. Защото с това решение общественоправните АРД и ЦДФ получават индулгенция за нови и неограничени експанзии в медийния свят. За разлика от частните си конкуренти, тези медии не са принудени да финансират забавните си програми и интернет-портали чрез реклами. Те просто създават програми и после си търсят парите от обществото. Може би обаче АРД и ЦДФ празнуват прекалено прибързано победата си. Защото орешението на Карлсруе оставя на федералните провинции и една отворена врата. Те нямат право по медийно-политически причини да се отклоняват от размера на таксите, предлагани от финансовата комисия. Ако обаче те успеят да докажат, че финансовите товари са прекалено големи за потребителите на радио и телевизия, според решението – те имат право да останат на по-ниско ниво. Ръкоплясканията на потлебителите – тогава - ще са им в кърпа вързани.

И накрая един отзив, сързан с актуалното проучване на Обединението на германските профсъюзни организации. В него са представени резултати от допитвания до общо 6 000 трудещи се от всички региони, професионални групи и социални среди. От тях става ясно, че всеки трети трудещ се в Германия е недоволен от своята фирма. Обект на оплаквания са както заплащането и условията на труда, така и атмесферата на работното място и шансовете за издигане. Пак според същата студия , едва 12% от анкетираните описват своята работа в предимно положителна светлина. В тази връзка вестник Майн-Ехо от Ашафенбург пише :

“Една от най- важните задачи на профсъюзите е, да се ангажират за създаване на добри условия на труд. В тази връзка, анкетата дава добра база за дискусия. По-малко радостно е обаче, че ръководните функционери моментално се опитаха да инструментализират темата за своите политически цели. Онзи, който се опитва от резултатите само на една анкета да изведе конкретното искане за въвеждане на минимални надници и за отказ от предвиденото повишаване на пенсионната възраст на 67 години , се престарава прекомерно. Жалко. По този начин обединението на профсъюзите само се лишава от доверие.”