Преглед на германския печат

Във връзка с Афганистан мюнхенският всекидневник “Зюддойче цайтунг” пише следното:

“Изводът за Германия и Запада не може да гласи: изтегляне от Афганистан. Международната общност обеща на хората там, с намесата си след 11-ти септември 2001 не само да се бори срещу терора, а и да помогне на съсипаната страна, отново да се изправи на крака. Отстъплението сега би било свидетелство за несправяне, най-вече за германците, които са особено високо оценявани от афганистанското население. Изводът може да гласи само, че от грешките трябва да се взима поука”.

По същата тема – берлинският вестник “Тагесшпигел”:

“Сред част от зелените, социалдемократите и особено сред привържениците на Лявата партия цари вярата, че омиротворяването на Афганистан може да се удаде по-лесно при отказ от използването на военни средства. Целият опит с талибаните доказва противното. Индиректно и президентът на Афганистан Карзай неотдавна предприе именно такъв опит, предлагайки на умерената част от талибаните преговори за сформиране на правителство на националното единство. В отговор талибаните тутакси поискаха като предварително условие изтеглянето на всички чуждестранни войски. Защо това е единственото им условие, е лесно обяснимо. Създаденият след изтеглянето вакуум те биха използвали за нов изненадващ удар и ликвидиране на всички сили в страната, стремящи се към помирение и демокрация. По-убедително доказателство за необходимостта от съюзническата военна мисия надали може да има.”

Към следващата основна коментарна тема в днешните германски вестници: спорът между вицеканцлера-социалдемократ и министър на труда Франц Мюнтеферинг и председателя на ГСДП Курт Бек. Бек бе издигнал искането помощите за безработни да се изплащат на по-възрастните, останали без работа, за по-дълъг период от време. Мюнтеферинг е против. В тази връзка вестник “Висбаденер курийр” пише следното:

“С нито една дума Франц Мюнтеферинг не спомена пред Бундестага пряко своя спор с шефа на СДП Бек, но въпреки това през цялото време говори именно по тази тема. Защото всяка цифра и всеки факт, които той изброи в правителствената си декларация за състоянието на трудовия пазар, може да се използва като аргумент срещу разхлабването на законите за помощите Харц 4. На долавяната от Бек несправедливост спрямо по-възрастните трудещи се вицеканцлерът противопоставя конкретната полза от реформата именно за тази група сред населението.”

А “Щутгартер цайтунг” припомня в коментара си, за какво става дума:

“Реформите, свързани със сливането на помощите за безработни и социалните помощи, а и включването на получаващите социални помощи в трудовото посредничество, несъмнено вярно определиха посоките. Че в хода на осъществяването им, продължителността за получаване на първоначалните /и по-високи/ помощи за безработни, бе безмилостно съкратена, беше оспорвано още от самото начало. Сега обаче сред политиците, не само сред социалдемократите при това, призивите към справедлива корекция стават все по-гръмогласни.”

Ето накрая и няколко изречения от коментара на берлинския “Тагесцайтунг” за новата лауреатка на Нобелова награда за литература, 88-годишната английска писателка Дорис Лесинг:

“Нищо не искаме да кажем против дисидентството. Ала опитът от изминалите години сочи, че в такива случаи се говори по-скоро за съответната тема, отколкото за книгите на лауреатите. При Дорис Лесинг, авторката на “Златната тетрадка”, човек би могъл да се обзаложи, че сега още веднъж ще се обърне сериозно внимание на историята на феминизма. Само по себе си това не би било лоша идея. Ала за целта не е задължителна Нобелова награда за литература.”