Преглед на германския печат

Дали енергията е прекалено скъпа в момента? Зависи как се изчислява. Няма и дума – гигантите в сферата на електроснабдяването печелят безсрамно добре. В петролния бизнес картината не е така еднозначна, тъй като понастоящем до една четвърт от цената на петрола се дължи на различни страхове. Прекалено много спекуланти се тълпят на този пазар, чиито акции станаха твърде горещи. Те търсят алтернативи и ги откриват в суровините. Напоследък те печелят много пари от тях, пари, които в последна сметка се заплащат от потребителите. Значителна част от петролната сметка или квитанцията от бензиностанцията се пада следователно на перото печалба на хеджфондовете. Може да се ядосваме на това, но от друга страна финансовите акробати просто антиципират едно очаквано развитие.

Само няколко седмици след слизането си от власт в Мюнхен, бившият баварски премиер Едмунд Щойбер е от вчера ръководител на експертна група в Брюксел, от която се очакват мерки за борба против бюрокрацията. По този повод коментарите на два баварски вестника; първо – ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ с малка възхвала на бюрократичната система:

Бюрокрацията е задължителна съставна част на всеки демократичен ред. Едва възникването на управляема, контролирана, обвързана със съответни закони, с една дума: функционираща бюрокрация сложи край на произвола на управниците, на който бяха изложени преддемократичните общества. Само един ред, основаващ се на рационални, всеобщо валидни правила, е в състояние да пресече предпочитането или ощетяването на индивиди и групи, създавайки по този начин една система на всеобща справедливост. Затова за Макс Вебер бюрокрацията е идеалният тип на законовото и рационалното управление.

Докато от коментара на „Зюддойче Цайтунг” бе могло да се заключи, че Щойбер е едва ли не излишен в Брюксел, консервативният НОРДБАЙРИШЕР КУРИЕР е на друго мнение:

Сега очакваме с огромен интерес да видим какво ще успее да постигне Щойбер в ЕС. Той така често обичаше да тръби против евробюрократите. Сега му се дава възможност да ги цапне през пръстите и да освободи икономиката от натрупалия се баласт. В Мюнхен впрочем малцина ще съжаляват за него. Новият стил на ръководство на Гюнтер Бекщайн се възприема там много добре. По този начин всеки намери мястото си и политиката за кой ли път вече отново доказа, че с нея и в нея е възможно почти всичко.

ФАЦ обръща поглед към продължаващата стачка на железничарите в Германия:

Вместо да разговарят едни с други, тарифните партньори предпочитат да се изявяват по телевизията. Междувременно обществеността започва да усеща все по-неприятните последствия от стачката, чийто край все още не се вижда. Намесват се и политиците. Някои искат да действат срещу стачниците с помощта на закона, но явно не са чели конституцията. Други пък се изявяват като рупор на ръководството на железниците, както сега отново прави министърът на транспорта, който оповести ново предложение за предприятието. А преди това телевизионните зрители имаха рядкото щастие да проследят на живо тарифните преговори на екрана на телевизора си – в рамките на едно токшоу.