Преглед на германския печат

По първата тема "Мителдойче Цайтунг" отбелязва:

Значи все пак е възможно: след многоседмично разтакаване и взаимни пречки профсъюзите и ръководството на железниците създават предпоставки за евентуален тарифен компромис. Всички въздъхнаха след като бе оповестено, че заплахата за стачка днес отпада. Ако хвърлим поглед назад става ясно, че шефовете на железниците са действали на базата на погрешен план за преговори. Тактиката на бавене целеше да парализира готовността за стачни действия, а предложението за повишения - да пресече стремежа към повишения, но на базата на тарифния договор. Нищо подобно: в течение на конфликта груповата солидарност на влаковите машинисти се увеличаваше все повече.

"Зюдкуриер" пише:

Този път нещата изглеждат добре. Подробности не са известни, но изглежда, че по главния спорен въпрос - отделен тарифен договор за профсъюза на машинистите - е било намерено решение. Профсъюзният шеф Шел смята дори, че споразумение е възможно още тази седмица. Това е един нов тон от устата на иначе така конфликтния синдикалист, който дава наистина надежда за скорошно уреждане на конфликта. И все пак никой не би трябвало да се обзалага на това - в хода на този конфликт станахме свидетели вече на доста неприятни изненади.

Скептицизъм изразява и мюнхенският "Абендцайтунг":

Има място за известна доза скепсис. Твърде често впоследствие се оказваше, че преговарящите не са се разбрали. Освен това профсъюзът продължава да държи една вратичка отворена за евентуални нови стачки. Нищо чудно следователно накрая пак да се стигне до разправии и стачки, защото господата Медорн, Шел и Тифензее не се проявиха досега като майстори на дипломацията. Във всеки случай след този десетмесечен конфликт, открилият се шанс не бива да се пропуска.

Ето и мнението на "Манхаймер Морген":

Всичко е добре, щом свършва добре? Едва ли. Не може да се каже, че двете страни се покриха със слава през изтеклите месеци на този така неприятен конфликт. Министърът на транспорта Тифензе трябваше постоянно да придумва двете страни да се завърнат на масата за преговори. Освен това този конфликт може да се превърне в пример: краят на тарифното единство в железниците, което машинистите си извоюваха, сигурно ще накара и други професионални групи в Германия да наострят уши.

Вестниците коментират и предстоящата традиционна новогодишна среща на ръководството на германските либерали, СвДП. Ето първо мнението на "Реклингхойзер Цайтунг":

Засега либералите не съумяват да използват потенциала си. С гръм и трясък работа не се върши. Партийният шеф Вестервеле се стреми към политическия център. Само че либералите нямат никаква тежест в буржоазния лагер. А там е налице голям потенциал за един интелигентен либерализъм. Това е и шансът на СвДП. Тя трябва да достигне индивидуализма на образованата средна класа.

И накрая гледната точка на "Нойе Вестфелише":

Ако е вярно, че свободните демократи могат да спечелят само онези избиратели, които консерваторите губят, тогава предизборната кампания на партийния шеф Вестервеле не доближава партията му ни най-малко към правителствените банки. Това би могло да стане, само ако либералите съумеят да отнемат гласове от социалдемократите, гласове, които биха укрепили буржоазния лагер.