Преглед на гермнските седмични списания Шпигел , Щерн Фокус

Лицето на балсамираното тяло има жълт отенък.Кърваво –червено китайско знаме покрива долната част на кристалния саркофаг.Неоновите тръби излъчват студена мъглива светлина.Разпоредители подканят посетителите да не се спират тъй като хиляди искат да се поклонят в мавзолея на покойника.Ден след ден хиляди искат да видят тленните останки на безспорно най-прочутия китаец на всички времена-Мао Дзе Дун .

Над 25 години , от създаването на Китайската народна република , до смъртта си през 1976-а , като диктатор Мао Дзе Дун диктува историята на своята огромна страна и така и живота на една пета от световното население.Приживе в демоничен култ към личността той се оставя да бъде превъзнасян като великия революционер доближил държавата си до социалистическия рай.Сега , но вече несравнимо по-умерено , китайските комунисти тачат Мао преди всичко като основател на държавата и като баща на нацията.

Също и в западните индустриални страни китаецът намира признание тъй като скъса със Съветския съюз и в началото на 70-те години дори отвори за страната си пролука към Запада.С помощта на Мао американският президент Ричард Никсън се опитва да надиграва московските конукренти .Политици от различна националност и десен хвалят китайския деспот като “ като “ Маяк на световния дух “ , по думите на тогавашния френски президент Валери Жискар д Естен или “ Душата и моторът на Китай ,” според някогашния министър-председател на Бавария Франц Йозеф Щраус или “ Титан на нашето време” , по думите на бившия американски външен министър Хенри Кисинджър.

Някои все още намират за Мао големи фрази.Наскоро реномираният седмичник “ Ди Цайт” отново го обявява за “Обединител на Китай” и за “ Философ на азиатския социализъм.”Още през пролетта при посещене в Пекин делегация на бундестаг воглаве с председателя на парламента , социалдемократът Волфганг Тирзе, посети мавзолея на Мао , с което отдаде почит на диктатора.Това обаче би могло да е за последно , защото излязла сега на пазара биография за “ великия кормчия” прави това което историци от години бепуспешно се опитват да направят , а именно да разбият на пух и прах мита за Мао.Поразителният обвинителен акт от около хиляда страници дава всички предпоставки поне на Запад да се даде на шрока основа нова дефинициья за личностт Мао Дзе Дун.Този обвинителен акт е дело на китайката Юнг Чанг , една от най-изявените писателки в света.Чанг и нейният съавтор и съпруг , бритнският историк Холидей систематизират разговори със стотици съвременници и изследват десетки архиви.След тези изследвания не остава почти нищо от романтично изопачената картина на селския предводител Мао . Това кото се откроява е по-скоро един луд за власт егоман , който вижда в разрушението полето си за себеизява.На почти всеки етап по пътя на своята власт Мао оставя хекатомби от убити.

Своя възход Мао финансира чрез търговия с дроги.Още през 30-години той ликвидира по брутален начин своите съперници.Според преценките на Чанг и Хлидей над 70 милиона са жертвите на тиранина – разстреляни , пребит или оставени да умрат от глад.Така Мао Дзе Дун далеч надминава Хитлер и Сталин , другите големи палачи на 20-ия век. И до днес много китайци са травматизирани от

господството на Мао.Той бе катастрофа за Китай и за света.

Чанг и Холидей цитирт ужасяващи разкази на очевидци. Разказва се например за съпружеска двойка , която освирепяла от глад удушва и изяжда осемгодишния си син.В Хенан , район с 900 хиляди жители, са доказани около двеста случя на канибализъм.Доказано е че тази катастрофа е можела да се прекрати с една що годе рационална политика .Това би станало много лесно ако Мао например не изнася китайската пшеница за Съветския съюз. Този износ се държи в тайна кото вместо това Мао заявява че врагове на революцията укривали пшеницата и издава заповед за гигантски терор.Който бъде уличен че укрива зърно или пък ако просто закъснее за работа бива заравян жив , изтезаван , пребиван.Някои жертв биват увивани във волска кожа навлажнена с прясна кръв при чието изсъхване волската кожа се свива.При развиването й след часове или дни се смъква и човешката кожа.

След три инфаркта Мао Дзе Дун умира на девети септември 1976 година.В каква степен тиранинът блокираше пътя на Ктай към модерното показва развитието след неговата смърт.Оттогава Китай бележи най-големия възход в своята история.