Преглед на ежедневниците

Поведението на кабинета Шрьодер/Фишер спрямо похода на американския президент в Ирак е главната причина за одобрението на една политика, която все още не е дала плодове. Отдавна изчезнаха резервите против предизборно-тактическите съображения на Шрьодер и Фишер, довели до обострянето на антивоенната позиция. А че съпротивата срещу интервенцията беше правилна и още е правилна се вижда всеки ден по телевизията. Шрьодер може и понятие да си няма за това, какво трябва да се прави в Ирак. Но миналата година той знаеше много добре какво не трябва да се прави. И това е важното. Германия изглежда обхваната от меланхоличен атентизъм при огледа си на света: не се очаква нищо добро, а от собственото правителство нищо по-добро.

Основно място в коментарните колони и днес заемат вътрешнополитическите теми. В мюнхенския "Тагесцайтунг" например четем:

Милионери, които получават детски помощи; заможни хора, които живеят в социално жилище; здрави мъже и жени, малко над 50-те, които се пенсионират: всеки знае много такива и други подобни примери за това, което има предвид канцлерът Шрьодер, когато говори за разпространения манталитет "да се вземе от държавата каквото може". В този смисъл канцлерът е прав, че пари от държавата прибират и онези, които изобщо не са нуждаещи се. Той премълчава обаче факта, че в продължение на години това поведение бе практически насърчавано от всички партии. Предизборната кампания означаваше преди всичко да се изсипе рога на изобилието върху народа. Когато тогава хората с всевъзможни трикове сами си взимат онова, което им се предлага, те не могат да бъдат винени от политиката. Проблемът е, че днес рогът на изобилието е празен.

Ето гледната точка на "Нойес Дойчланд":

Канцлерът отново се изказа в прав текст, говорейки за разпространения манталитет да се взима всичко, което може да се вземе от държавата. Слушайки Шрьодер, човек може да си помисли, че той говори за дребни престъпници. А всъщност един социалдемократически канцлер поставя получаването на социални помощи почти на едно равнище с алчността. Това съответства на една политическа линия, при която социалното пазарно стопанство все повече губи своя предикат. Явно Шрьодер задава тона за бъдещи съкращения и така наречени реформи.

И накрая вече дежурната тема: реформата, наречена Харц ІV, както я вижда наблюдателят на "Зюддойче цайтунг":

Положението с Харц ІV е малко както навремето с измирането на дърветата: някои ще бъдат лошо и незаслужено засегнати, но това не е началото на всеобща катастрофа. Германия има големи проблеми - икономиката, образованието, демографските промени, - само че Германия не стои на ръба на пропастта. Именно това не успя да внуши на хората червено-зеленото правителство. Защото то мисли от днес за утре, без да насочи поглед напред и да вдъхне увереност на гражданите. Затова социалдемократите изгубиха онази средна прослойка, която досега последователно гласуваше за тях. Същата тази прослойка се измества сега към консервативната опозиция, за да установи, че и там липсват конструктивни идеи, да не говорим за визии. И тогава хората просто отказват да гласуват.