Преглед на някои седмични издания

Седмичникът Фрайтаг се спира на ситуацията в Белия дом и отслабналото влияние на президента Джордж Буш. Той остава още 21 месеца на власт, но картите вече се разбъркват наново, пише седмичникът в заглавието на статията, в която четем:

Казано направо президентът не е в състояние да си признае поражението. Политиката му спрямо Ирак е прекалено силно обвързана с цялостната му програма на управление. С похода срещу Садам Хюсеин и с войната срещу теророзима, която си остана ненапълно изяснена като формулировка, трябваше да се докаже глобалната водаческа роля на САЩ, и в същото време да се принудят американците, да преглътнат окастрянето на демокрацията и приницпите на правовотата дъжрава. Последното впрочем е на път да се провали, също, както и вонйната срещу тероризма. Дори и на привържениците на Буш от консервативния лагер, им става неприятно когато президентът иска да хвърли в затвора заподозряни в тероризъм американци без съд и присъда или пък когато ФБР шпионира лични данни без нужните за това разрешения. Все повече хора във Вашингтон са на мнение, че Буш оставя зад себе си развалини. В това междувременно вярват много политици, републиканци и демократи, които дълго време подкрепяха политиката, довела до тези развалини. Въпреки това значителна промяна в досегашната политика не се очаква. Демократите настояват съвсем съзнателно само за изтеглянето на бойните поделения от Ирак, не и на останалите войници в базите, които сега се сторят. А и докато се стигне до изтеглянето им, сраженията в Ирак ще продължат. Трудно е да си мениджър на една империя при залез слънце, пише седмичникът Фрайтаг.

Създадената във Ватикана комисия, която трябва да прецени, дали папа Йоан Павел може да бъде провъзгласен за блажен, въз основа на извършено от него чудо, е повод за иронична бележка в седмичника Ди Цайт. Тя е озаглавена ”Отворено писмо до Рим” и в нея четем:

Ваше превъзходителство кардинал Хосе Саравия Мартинес, позволете на един обикновен член на католическата църква да предложи услугите си на Вас, префекта на конгрегацията за провъзгласяване на блажени и светци. В детстовото ми се запознах с истинските светци от стария калибър и се научих да ги цена. Например Витус, покровителят на моя роден град. Езичниците го измъчвали и го сложили на шиш над огъня. Вместо обаче да се откаже от вярята си, след известно време той помолил мъчителите си да го завъртят, ако обичат на другата страна, защото от тая вече се бил опекъл. Издържливост, достойнство и хумор- това ми харесваше!

Сега е дошло времето на турбокатолицизма и не е нужно чак толкова много, за да те възвисят с почит на олтаря, както казваме ние католиците. Вие сигурно сте в голям стрес, заради бързината, с която шефът ви, нашият папа Бенедикт 16-ти, тласка възвисяването на предшественика си. Започна се само пет седмици след смъртта на Йоан Павел Втори. Обикновено простосмъртни като мен и вас чакат, при най-голямото уважение, поне пет години. Страхотно е, че Светият отец се поддаде на натиска на феновете и реагира на тяхните плакати с надпис ”Santo subito ” с незабавно откриване на процеса по провъзгласяването на Йоан павел Втори за блажен.

Само че при това положение бързо трябва да бъдат изстреляни и няколко чудеса, които да докажат правото му да стане блажен. Напълно на време, малко преди този Великден френската монахиня Мари Симон Пиер се сети да разкаже за това, как мъжът, наричан първоначално Карол Войтила, бил излекувал нея –болната от паркинсон. От цял свят напират и други свидетели на чудеса. Например мъжът, който се събудил от кома с помощта на папата. Или пък жената, която вече не страдала от нарушено равновесие. Или пък друга- която след десет години безплодие – заченала!

Ако, Вие Ваше превъзходителство, имате нужда от други такива свидетели на сътворени чудеса, нямате проблем! Точно по последния пример, впрочем, мога да ви кажа, че всеки ден от центъра ”Ин витро” в Хамбург, излизат двойки с греещи от щастие лица. Или пък- вземете за пример нашта практикантка в редакцията. Точно във времето, когато покойния папа страдаше така силно на смъртен одър, тя, беше покосена от 40 градуса температура и възпаление на бъбреците. Всеки ден от леглото си в болничната стая нашта практикантка гледала папската телевизия и какво да ви кажа, когато бъбреците на Светият отец откзали, тя изведнъж оздравяла! И ако това пък не е истинско чудо! И най-накрая да вземем за пример сънародниците на бившия папа Лукас Подолски и Миро Клозе. Точно навреме преди световното по футбол през 2006-та година, папата им указал пътя към нашата нация и нейния пръв отбор. И от горе на всичко ги остави да победят в битката срещу собствената им страна! Тази жертвоготовност на великия поляк е достойна за почит!

Така че ако в тези дни на припряност по провъзгласяването на бившия папа за блажен, ви притрябва едно или друго чудо, не се колебайте, да се обърнете към мен,

пише в отвореното си писмо до Ватикана журналистът от седмичника Ди Цайт.