Преглед на печата на 12. август 2004

По първата тема – вътрешно-германската – вестник Франкфуртер рундшау отбелязва следното:

”Понеделнишки демонстраци срещу реформата Харц римско четири, недоволство в /социалдемократическата/ партия, фрустрация сред правителствените парламентарни групи. Канцлерът Герхард Шрьдоер и партийният председател на ГСДП Франц Мюнтеферинг трябваше да се задействат и заедно със зелените да дръпнат аварийната спирачка. Аварийно спиране не без последици. Защото в кабинета вероятно се вдига голям шум. Финансовият м-р Ханс Айхел и икономическият Волфганг Клемент са в неприятното положение принудително да дават обяснения, кога ще се изплащат фактически новите помощи за безработни през януари и дали осигуровките за обучението на децата ще бъдат отчитани при определянето на размерите на помощите за дълготрайно безработните. Айхел защото винаги е казвал: повече пари нема! Клемент, защото винаги изтърсваше: иначе няма как. Сега изведнъж май можело иначе. И можело да струва по-скъпо. За завърналия се след отпуската в Берлин канцлер това може да е и тежко изпитание, но за правителството и коалицията е и единственият шанс малко да се поразведри атмосферата.”

Консервативният берлински всекидневник Ди Велт възкликва:

”Човек да не повярва на очите си: според волята на електората и последните демоскопски допитвания червено-зеленият управляващ дует Герхард Шрьодер и Йошка Фишер водят убедително пред потенциалните си съперници Ангела Меркел и Гидо Вестервеле, партийните шефове на ХДС и СвДП. Докато партията му по отношение на анкетите е в състояние на свободно падане, канцлерът се радва на благоволението на масите, все едно, че всички шумотевици около реформите и икономическата криза са били лош сън, а не факти от новините.”

Във връзка с процеса срещу предполагаемия терорист Мотасадек в Хамбург Зюддойче цайтунг от Мюнхен пише следното:

”През последните месеци федералният вътр. М-р ото Шили и министърката на правосъдието Бригите Циприес, а също така и главният прокурор Кай Нем са опитвааха сериозно да убедят американците, че Бин ал Шиб трябва да бъде изправен на свидетелската скамейка в Германия. Това беше трогателно, беше политически и юридически правилно, но твърде наивно. Когато подобен човек е под контрола на ЦРУ, той е надосегаем за целия останал свят. В това число и за американското правосъдие или за сенатска комисия. Такива са правилата в бизнеса на тайните служби. Кой спечели и кой губи? На подобни категории ястото им е на спортното игрище. Случаят Мотасадек не е нито добър час нито кошмар за германското правосъдие. Правовата държава не означава непременно справедливост във всеки конкретен случай.”

Ето и един цитат от коментара на вестник Тюрингер алгемайне за Близкия изток:

”При съмнения – в полза на обвиняемия. След досега продължилото година и половина разследване, ЕС не намери доказателство палестинците да са злоупотребявали или дори използвали за терористични цели срещу Израел помощите от Европа. Арафат най-много да си отдъхне облекчено. Също обаче и Брюксел. Защото остават съмнения, доколко задълбочени са били проверките. Преди две години ЕС сметна за уместно, да замрази плащанията след израелските обвинения. И тогава без доказателства, че евентуално европейските данъкоплатци са финансирали терористични покушения. Междувременно обаче корупцията и шуробаджанащината отведе на барикадите и мнозина палестинци. Генерал Муса Арафат, роднина на президента, се счита едва ли не за олицетворение на корупцията. Миналият месец протестите зачестиха и бяха свързани с искания за комитет от почтени люде, които да разследват, а също така най-сетне свободни избори.”