Преглед на печата

Това лято наистина е чудно – твърди Любекер Нахрихтен и пояснява – има предизборна кампания без насрочена дата за избори, има оттеглено правителство без да е чута думата на избирателите, както и коалиционен крах без да е създадена коалиция – ако лидерът на Партията на либералите Гидо Вестервеле е разбран правилно. Той подчертава, че не е съгласен с предложеното от християндемократите увеличение на данъците, като същевременно прилича на генерал без войска – тъй като други членове на ръководството на партията заявяват, че може и да се постигне споразумение в съответствие с волята на избирателите. Всъщност ние либералите ги познаваме добре – за тях важното е да са във властта.

По същия повод Бадише Нойесте Нахрихтен отбелязва – Либералите – тази малка, безстрашна партия да прави номера на големия коалиционен партньор? В Берлин надали ще може да продължава така, ако през есента се стигне до формирането на съвместно правителство. За Ангела Меркел Партията на свободните демократи е преди всичко едно – средство към целта.

Нойес Доичланд коментира ракурс от аферата в концерна Фолксваген и подчертава – в провинция Долна Саксония и в бъдеще в цялата страна на депутатите ще бъде забранено да получават паралелно заплащане и други възнаграждения по време на своя мандат. Това, обаче, не се отнася до дневните пари, до освободените от данъци представителни пари, разходите за път, дневните, нощувките и всички останали пари, които парламентаристите си разрешават тук или там. Това, което депутатите ще трябва да направят с тях, си е чисто техен проблем. Съгласно конституцията те са отговорни единствено и само пред съвестта си, даже не и пред избирателите.

Берлинер Цайтунг се спира на ситуацията със синдикатите в Германия и констатира, че на тях като цяло им липсва разумно ръководство. Шефът на профсъюза Верди Франк Бсирке жонглира между интересите на разнородните нехомогенни браншове, обединени в мега-синдиката – обществените служители, телекомуникациите и медийния сектор. Лидерът на синдиката на металиците Петерс също очевидно е надценил силите на своето обединение, щом се провали при опита за въвеждането на 35-часова работна седмица в източната част на Германия. Между всички столове пък седи шефът на Германския професионален съюз Михаел Зомер, за когото е очевидно невъзможно да намери общата линия. От гледна точка на кризата в синдикатите никой не бива да изпитва длорадство. Индустриална държава като Германия има нужда от институции, които да могат да разрешават мирно и продуктивно все по-ожесточаващия се конфликт на интереси между труда и капитала. В който смисъл желателно е наличието на далновидно ръководство.

Ханделсблат разисква въпроса за изтеглянето на войските от Ирак и пише следното – За политиците и генералите висше задължение е да използуват всяка възможност, за да намалят до минимум опасностите за своите войници. Също толкова задължително за тях е, обаче, да се ориентират съобразно реалността. А тя надали би могла да бъде по-брутална: както и преди Ирак страда от войната, която става все по-непредвидима. От тази гледна точка няма нищо чудно, че Зебари изпитва опасения и е против обсъждането на цялостното изтегляне на войниците от коалицията. Въпросът е все пак защо изобщо се стига до подобни спекулации. За иракчаните един от възможните мотиви би могла да бъде гордостта. При британците и американците очевидно доминира позицията за съобразяване със собственото население. Илюзиите са твърде много. И много от тях са разпръснати. Т.е. – една повече, или една по-малко – не е толкова важно.