Преглед на печата

Първо обаче най-широко коментираната от германските вестници тема – предстоящото наесен слизане на председателя на ХСС и баварски министър-председател Едмунд Щойбер от политическата сцена. В тази връзка “Берлинер цайтунг” пише следното:

“ХСС загуби вътрешния баланс на властта си и сега е неясно, дали изобщо някога ще може да си възвърне равновесието. Най-добър шанс за целта, от гледна точка на механизмите на властта, би бил предоставен ако номинирания за бъдещ баварски министър-председател Гюнтер Бекщайн успее да изкачи начело на партията съпартиеца си и съратник Хубер и по този начин успешно да оттласне Зеехофер. Че това може да стане, е вече по-вероятно след бягството на Зеехофер в Крефелд. Ала технократът Хубер ще трябва да изяде още много тебешир, за да зазвучи гласа му по-нежно за по-широката аудитория. Всъщност той вече отдавна започна да се измества със скоростта на вятъра от досегашните си пазарно-либерални позиции. Такава повратливост може и да е убедителна за делегатите на партийния конгрес на ХСС, ала дали и за електората?”

Излизащият в гр. Франкфурт на Одер всекидневник “Меркише Одерцайтунг” се спира на близкоизточния проблем и на срещата в Берлин:

“Международният Близкоизточен квартет т.е. САЩ, ЕС, ООН и Русия бе измислил преди 5 години пътната карта към мира и с нежен натиск го наложи на враждуващите, осъзнавайки несъмнено вярно, че без оказване на влияние отвън конфликтът вероятно никога няма да бъде разрешен. Както и досега става дума за омиротворяването на конфликт с глобално значение. Следователно, след като всички се съгласиха с плана, за реализацията му, трябваше да има по-настоятелно международно насочване, до каквото обаче тогава не се стигна. Особено поради това, че САЩ, силата, от която в случая зависеше най-много, скоро фокусира интереса си изцяло върху Ирак. Ето че сега се предприема нов опит. Ала правителството на Буш сега е вече затънало почти до ушите. Така че няма място за особено големи надежди”.

“Фулдаер цайтунг” се спира на войските в Ирак и решението на Великобритания:

“Сигналът от Лондон надали можеше да бъде по-засрамващ за Вашингтон. Великобритания има едва 7100 свои войници разположени край Тигър и Ефрат, т.е. само малко над 5 на сто в сравнение със силите на САЩ. Така погледнато, изтеглянето на на няколко хиляди военнослужещи, не е в особена тежест на реалната боеготовност на коалиционните войски. Ала стъпката е символична. Тони Блеър, най-близкият съюзник на САЩ, се откъсва от прегръдката и си прави изводите от военния провал. Не сигнализира ли това началото на края на военната авантюра в Ирак?”

Ето накрая и откъс от коментара на всекидневника “Браншвайгер цайтунг” по същата тема:

“Следващата глава в Базра ще се пише от иракчаните, така гласи циничната прогноза на Блеър за бъдещето. Така бързо твърдо убедените могат значи да си променят убежденията!” Външната министърка на САЩ Райс още бръщолеви за “западна коалиция”. Прави се, че не забелязва, как освен британците се изтеглят и датчаните. Изтеглянето от Ирак е правилната стъпка. Западът изгуби. Това обаче би следвало да се признае открито. Войната срещу Садам Хюсеин бе изградена върху лъжи и свършва с лъжи. Блеър иска да остане в историята на Великобритания като премиер, върнал войските у дома. Той няма да остави този триумфи на предполагаемия си приемник Браун. Буш ще действа по подобен начин”.