1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на печата

27 октомври 2006

Отново започваме със скандала около потискащите снимки на германски войници с човешки черепи в Афганистан. Ето първо коментара на ВИСБАДЕНЕР КУРИЕР:

https://p.dw.com/p/Au7x

Тъкмо защото Бундесверът естествено е просто едно огледало на обществото, подготовката на войниците – на първо място принципът на вътрешното ръководство – и най-вече подборът на персонала трябва да бъдат на нивото на изискванията при международни бойни мисии. А те явно не са на това ниво. Ако по-високото заплащане и перспективата за участие в истински бойни преживявания са главните мотиви за участие в международните операции, тогава ние може би изпращаме погрешните хора на глобалния фронт.

И мнението на ОФЕНБАХ ПОСТ:

Каква е всъщност идеята на това вече ежедневно публикуване на тези отвратителни снимки? Повишаване на вестникарския тираж? Несъмнено това на първо място. Да се хвърли лоша светлина върху афганистанската мисия? Възможно е. Да се ускори исканата от някои политически сили промяна към професионална армия? Не е изключено. Едно обаче е абсолютно неправдоподобно: това били документи за нашето време, които трябвало обезателно да се публикуват; да, разбира се, и за да се демонстрира свободата на печата. Само че това вече стана и няма нужда всеки ден да ни се сервират подобни снимки, само за да се убедим колко свободни са нашите медии.

Накрая - коментарът на ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ, озаглавен “Процеси на разложение в Ирак”:

Диктатурата на Садам Хюсеин, неговите войни срещу Иран и Кувейт, санкциите на ООН и накрая войната на съюзниците начело със САЩ срещу неговия режим и последвалата окупация разрушиха цивилизационните основи на живота в тази страна. Възникналото оттук, и първоначално желано от окупаторите, разделение на населението според етническо-религиозен принцип унищожи спойката на обществото и държавната структура.

Правителството на Нури ал-Малики се провали почти безшумно в опита си да изгради от наличните останки един демократичен ред. Нищо чудно, че се носят слухове за преврат. Но кандидатите за властта в тази почти не съществуваща повече държава нямат никакъв шанс без подкрепата на американското посолство. И дори ако правителството на Буш постепенно се отказва от засега последната си цел, износа на демокрация в Багдад, преди предстоящите след две седмици избори за Конгрес в САЩ не може да се очаква нищо.

А отчетите за жертвите в Двуречието налагат спешната необходимост от промяна в курса. Отдавна вече не са умирали толкова много американски войници, колкото паднаха този месец в Ирак. И което е още по-потискащо: всеки ден жертва на терора стават около стотина иракчани. Води се прикрита борба за надмощие между армията (командвана от един шиитски министър) и полицията (ръководена от сунитите). Всъщност фронтовата линия е много по-сложна, но дори и в обобщен вид тя отговаря на онова, което някои политици разбират под етническо-религиозен федерализъм.

Един още по-автономен Кюрдистан? Това несъмнено няма да се хареса на Турция, Иран и вероятно Сирия. Една частична шиитска държава? Това би било непоносимо за Саудитска Арабия заради потисканото шиитско малцинство в страната. Но единната държава така или иначе не съществува.

Изходът би могъл да бъде в една лаицистична, социал-реформаторска сила, надхвърляща етническите граници. Навремето това беше гражданската левица и партията БААС плюс някои офицери. Разбира се по онова време все още съществуваше държавата Ирак.