Преглед на печата

Енергетиката, социална Европа и евентуалният ход на евроразширението са темите, които фигурират в режисьорската книга на Берлин за неговите шест месеца начело на ЕС. При две от тези теми ще бъде интересно да се види как Ангела Меркел ще съумее да съчетае двойнствената си природа като ръководителка на ХДС и канцлерка на една голяма коалиция. Като шеф на ХДС тя се застъпва за атомната енергия и е в компанията на много свои европейски колеги. Като канцлерка също и на социалдемократите обаче тази тема е табу. Същото е положението и по отношение на европейските аспирации на Турция. Като председателка на ХДС тя е против еврочленството на Турция, а като канцлерка се зарича във вярност към поетите ангажименти и преговорния процес.

Във ВИСБАДЕНЕР КУРИЕР четем:

Твърде много мъгляви служби и учреждения и един парламент, който свири трета цигулка в йерархията: това естествено засилва антиевропейските настроения не само на гражданите в Германия. На този фон големите съдържателни цели на една наистина единна Европа изпадат съвсем от полезрението: еднакви данъчни ставки, еднакви социални стандарти, еднакво трудово право. По този начин пропастта между общността и нейните граждани става все по-дълбока.

Широко място коментаторите отделят и на визитата на Владимир Путин в Германия. Ето първо гледната точка на БРАУНШВАЙГЕР ЦАЙТУНГ:

“Цяла Европа има нужда от нашия газ и петрол” – казва Путин. Това е вярно, но Старият континент не бива да изпада в зависимост, а да заложи на една разумна смесица. Въпреки това Германия и Русия са партньори и е в техен интерес да разширяват двустранното си сътрудничество, давайки предимство на деловитостта. Меркел с право отказва да прави на Путин комплименти ала Герхард Шрьодер, който наричаше московския си приятел “чиста проба демократ”. Ние не трябва да гледаме на Русия през розови очила, а критиката да стоварваме върху американците.

ЩРАУБИНГЕР ТАГБЛАТ пише:

Едно трябва да признаем на нашите политици: те открито зачекват теми, които едва ли са приятни на президента Путин. През цялото си пребиваване в Германия руският гост бе конфронтиран с въпроси, засягащи убийството на критичната журналистка Ана Политковская. А при пристигането си в Мюнхен, Путин бе застигнат от вестта за поръчковото убийство на един руски банкер в Москва, второто в течение на няколко седмици. Неприемане на критиката срещу Кремъл и подтискане на свободата на медиите – такава е Путиновата направлявана демокрация.

И накрая коментарът на ВЕСТДОЙЧЕ АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ:

Берлин трябва да поддържа в политическо отношение дистанция към Москва, при същевременно задълбочаване на икономическите връзки. Канцлерката се обявява за стратегическо партньорство (и иска зона за свободна търговия със САЩ), а външният министър Щайнмайер следва курс на сближение. Концепцията не е съвсем чиста, но може би най-уместната при дадените обстоятелства.