Преглед на печата

Последните израелски войници и танкове напуснаха Ливан. По този начин се слага окончателно точка на втората ливанска война, но за израелския премиер Олмерт сега започва борбата за политическо оцеляване. Защото подавляващото мнозинство от израелските граждани оценяват отрицателно работата му по време на ливанската криза. Радикалната ислямистка организация Хизбула бе наистина отслабена, ливанската армия зае позиция в южната част на страната, а “сините каски” на ООН ще имат за задача да не допуснат щото Иран и Сирия отново да въоръжат Хизбула. Но не трябва да се забравя, че Хизбула все още разполага с опасен боен арсенал, а готовността на частите на ООН наистина да осуетят укрепването на ислямистите трябва тепърва да се докаже.

КЬОЛНЕР ЩАТ АНЦАЙГЕР отбелязва:

Всъщност най-впечатляващото в израелското изтегляне от Ливан е колко незабележимо бяха осъществени досега всички стъпки по преодоляването на конфликта. Изглежда че шест седмици след прекратяването на бойните действия и при двете страни преобладава чисто човешкото желание за завръщане към мирното ежедневие. Също и затова перспективите за спокойствие в граничната област съвсем не са лоши. И все пак опасността се повиши. Така например от Сирия се дочуват твърде двусмислени изявления: интерес към започването на мирни преговори с Израел, но същевременно и към отвоюване на Голанските възвишения. Така че колкото и голяма да е радостта на завръщащите се израелски войници, реалните усилия в посока към мира трябва да имат за цел на първо място да не им се наложи отново да заминат за фронта.

На 3 октомври Германия чества своя национален празник - Деня на обединението – и както всяка година вестниците правят равносметка на постигнатото от обединението на страната преди 16 години. ХАЙЛБРОНЕР ЩИМЕ пише:

От 1990 станаха много неща. Германците както на Изток, така и на Запад могат да бъдат горди с постигнатото. Германското единство е вече така естествено, както противоестествено изглежда разделението, когато обърнем поглед назад. Интегрирането на петте нови области в държавната федерация премина успешно, произходът на хората не играе в ежедневието никаква роля. Това, че политическите условия във федералните области, изградени върху развалините на реалния социализъм, са стабилни, не е нещо саморазбиращо се – както показва ставащото в другите страни на някогашния комунистически блок.

Доста по-критичен е коментарът на ТАГЕСШПИГЕЛ:

Само една четвърт от източногерманците са доволни от функционирането на демократичната система; в западна Германия доволен все пак е всеки втори. Това, че избирателите сами са в състояние да постигнат повече сериозност и откровеност, не е нещо, което трябва да ги учат тъкмо привържениците на дяснорадикалните партии. Решаването на проблемите в условията на демокрацията изисква политическа смелост и дееспособност, а не лъжи. Може би именно сега, 16 години след обединението, е верният момент да се напомни за това.

И накрая гледната точка на МЕРКИШЕ АЛГЕМАЙНЕ:

Денят на германското единство все повече се превръща в ден на статистиката. С цифрите несъмнено все още могат да се установят регионални различия между Изток и Запад, но в условията на живот отдавна вече я няма бездната, която съществуваше преди десетина години. Вярно е, че мечтите за индустриализирането на Изтока не можаха да се осъществят, но днес гражданите в Айзенхютенщат и Хенигсдорф се борят също така енергично против глобалистката ориентация на пазарите, както и съгражданите им от Мюнхен или Рюселсхайм. Дори бившата Партия на демократическия социализъм не е повече една чисто регионална източна партия, а на път да се превърне в обединителен център на левите течения. Има защо да празнуваме на 3 октомври: по-добре обединени да работим за бъдещето на една страна, отколкото в една разпокъсана нация.