Преглед на печата

Берлинският всекидневник ТАЦ се спира на заплануваната реформа в железопътния транспорт:

“Германските железници АД се канят да се отправят към борсата. Като се имат предвид успешните приватизации на пощите и на авиокомпанията Луфтханза със сигурност могат да се намерят убедителни причини. Ала начинът и маниерът, по който сега се цели преминаването на ЖП-транспорта в частни ръце, вероятно ще се превърне в един от най-големите пропуски на политиката. Ето че федералното правителство получава веднъж възможността да поведе нещата и тутакси проиграва тази възможност. Политиците от железопътното лоби и експертите са на единното мнение, че само независимата мрежа може да освободи кункуренцията и творческото начало, за да бъдат успешно привличани клиентите-пътници4.

Дюселдорфският “Ханделсблат” за бюджетната политика:

“Именно защото възходът, както изглежда, укрепва, би било съвършенво погрешно, правителството да се подаде на идещите откъде ли не апетити за нови разходи. Най-вече в добри времена правителството е длъжно най-сетне да намери изхода от спиралата на новите дългове. Германската конституция, която предписва държавата да не взима повече кредити, отколкото са инвестициите, е в това отношение по-зобрият термометър от пакта за европейска стабилност. Въпреки изобилните фискални постъпления финансовият м-р Щаййнбрюк ще успее да спази горната граница с много усилия едва 2007-ма г. Ето защо допълнителните приходи би трябвало да се използват по-скоро за по-малко дългове отколкото тутакси да се харчат. С 36 милиарда нови борчове бюджетът за 2006-та г. Си остава случай за саниране”.

“Мителбайрише цайтунг”, всекидневник от гр. Регенсбург пише следното за конюнктурните прогнози:

“С нашата не винаги подхранвана от бедност мания за евтини покупки, ние продължаваме да допринасяме за бързото развитие на глобализацията. Като безбощадни мениджъри на собствените домакинства се пазарим за цените, докато някой ден цялото производство се изнесе в далечни страни. И по този начин сами си съкращаваме работните места. Отричаме, че не само политиците и индустриалците оказват влияние върху благосъстоянието ни, отричаме, че като потребители сами сме част от конюнктурата”.

Във връзка с втория арест по случая за неуспешните бомбени атентати в Германия миналия месец “Брауншвайгер цайтунг” се спира на темата Ливан и терора:

“Че Хизбула оперира от Ливан, се приема от ливанците само във връзка с конфликта с Израел. За атентатори като тези с куфарите-бомби в Германия тези симпатии явно не са в сила. Освен това в цялата бъркотия явно съществува нещо като солидарност между тайните служби, която сплотява. Така например в Ирак агентите на германското разузнаване БНД са си сътрудничели с американското ЦРУ, макар и позициите на двете правителства да бяха в остро противоречие. Самостоятелният живот на тайните служби, който Джон ЛьоКаре така прецизно описва в своите романи за Джордж Смайли, е жилав и същевременно опасен. Тайните служби винаги се опитват да излязат извън контрол. Това не бива да се забравя въпреки този успех със задържането на втория заподозрян.

И накрая – по същата тема “Алгемайне цайтунг” от Майнц:

“Ефективната помощ от страна на ливанската тайна служба изглежда като предплата за бъдеща благодарност за участието на германски сини каски в оспорвания южен Ливан. Двамата сериозно зоподозряни в извършването на опитите за атентати с куфари бомби в Кобленц и Дортмунд са задържани и при това с участието на ливански агенти. Освен рутинната работа на криминалистите, която в крайна сметка ще трябва да набави доказателствата, за да няма никакви съмнения, сега въпрос номер едно изглежда, кой евентуално се крие като организация зад двамата арестувани.”