Преглед на печата

“Франкфуртер Алгемайне цайтунг” се спира на политиката за сигурност:

“Бялата книга на германското федерално правителство, когато някой ден бъде приета, ще съдържа изречения от рода на: “стриктното разделение между вътрешната и външната сигурност не може да се съхрани пред лицето на заплахите, произтичащи от тероризма”. Подобни изречения междувременно се изричат без усилия от всички сериозни участници в дебата. Интересно става обаче при изводите от този извод. Министърът на отбраната сега си прави някои изводи, с които по всяка вероятност ще предизвика спорове и протести: терористичната заплаха като казус за националната отбрана, задграничните мисии като задача на Бундесвера съгласно конституцията, ръководена от интересите на страната политика за сигурност, което включва и интересите, свързани със суровините.”

Вестник “Аугсбургер Алгемайне” пише следното за управляващата в Германия голяма коалиция:

“канцлерка, която трябва да се бори за мнозинства, не би могла да си позволи такова нещо. Между визита в Русия и посещение в САЩ, набързо да се вмести среща на върха за реформите, чиито дневен ред струваше на предшественика й не само много нерви, но и значително повече време: реформата на здравеопазването, родителските надбавки, данъка за богатите. Макар и ХДС/ХСС, и ГСДП да са на отчасти на коренно противоположни позиции, голямата коалиция работи по спорните въпроси по-безшумно от бившата червено-зелена. Тази нова нормалност, отдавна желана от електората, крие известен чар. Същевременно обаче тя стимулира и политическата инерция, която тепърва би могла да струва на Германия скъпо”.

Излизащият в гр. Люнебург “Ландесцайтунг” – за т.н. “данък за богатите”:

“Ако ХДС/ХСС разполагаше с политици с усет именно за символичните жестове, щеше да благослови данъка за богатите на традиционния празник на работническото движение, вместо да блокира коалиционния си партньор. Докато средностатистическият гражданин ще страда от повишаването на ДДС, богатите ще трябва да плащат повече данъци. Отбранителната линия на Меркел, да се облагат само частните състояния, не обаче и корпоративните, вероятно ще бъде разбита от конституционния съд в Карлруе. Защо брокерът на свободна практика да плаща, а афабрикантът – не? По този начин се проиграва шанса за повишаване приемливостта на реформите сред гражданите. Тази приемливост се захранва от усещането за равнопоставеност. А такова усещане понастоящем не се създава”.

Ето накрая и откъс от един от многото коментари по повод смъртта на Паул Шпигел – председателят на еврейския съвет в Германия:

“И еврейската общност в Германия е изправена пред ново предизвикателство. Как да се семоопределя в бъдеще? Досега често се аргументираше от позицията на жертвите, ала смяната на поколенията изисква и тук промяна на гледната точка. Шпигел бе казал някога, че германско-еврейските отношения ще бъдат отново нормални, когато германци и евреи се срещат без боязън и предразсъдъци. Пътят дотам обаче е още дълъг. За съжаление Паул Шпигел вече няма да ни помага по този дълъг път”.