Преглед на печата

Опиянението на победителите отдавна се изпари. Сега Вашингтон подготвя ново издание на доктрината за превантивния удар, но Америка се страхува най-много: само не и някой нов Ирак! Също и иранските аятоласи показват на зле притиснатите окупатори как са се променили нещата. Техеран предлага на Вашингтон помощ в Ирак тъкмо в момента, когато атомната програма на Ислямската република влиза в дневния ред на Съвета за сигурност на ООН. Това не е един вид маслинена клонка, а премерено предизвикателство: Техеран казва на американците, че ако поиска може още утре да подпали Багдад. Онези, които спечелиха най-много от тази война, демонстрират силата си.

Протестите във Франция и позицията на премиера Дьо Вилпен са тема на следния коментар във ФАЦ:

Следващите дни може да се окажат решаващи за министър-председателя Вилпен, който президентът Ширак би искал да стане негов приемник. Протестите срещу реформирания закон за трудовото право, удрящ преди всичко младежите, защото на практика премахва предпазната клауза за уволнение, обхващат вече повечето университети в страната: всяка вечер телевизията показва на французите кадри, които им напомнят за май 68. Каквото и да предприеме Вилпен, то ще увреди реномето му, затова е трудно да се види как би могъл да преобърне тенденцията на постоянно намаляващата си популярност. Вярно е, че Ширак все още го подкрепя, само че натискът от собствения лагер, предвид президентските избори догодина, расте.

ВЕСТДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ продължава темата с поглед към развитията в Германия:

Докато демонтирането на предпазната клауза за уволнение на младите хора предизвиква бурни демонстрации във Франция, повечето германци гледат с удивителна невъзмутимост на планираното от голямата коалиция у нас удължаване на пробния период при новоназначения от 6 на 24 месеца. Никой тук не иска да гледа улични битки, като онези във Франция. Само че ние би трябвало да си дадем сметка какво означава за един човек след всяка смяна на работата в продължение на две години да знае, че всеки момент може да бъде изхвърлен на улицата без никакво обяснение.

Сходна тематика се разглежда и в коментара на ПФОРЦХАЙМЕР ЦАЙТУНГ:

В Дания седмичното работно време е ограничено до 36 часа с оглед на интересите на семейството. А ние тъкмо дискутираме удължаването на работното време явно без изобщо да се замисляме за семейството. Датският път не трябва обезателно да е верният път. Но той е пример за това, как може да се създаде подходящ климат за насърчаване на семействата и за правене на повече деца.

И накрая гледната точка на ТАГЕСПОСТ:

Сравнението между бездетните двойки и семействата показва: загубите, свързани с децата, възлизат на повече от половин милион евро. Колко е прав Ватиканът, като настоява за финансово обезщетяване на работата по отглеждане на децата. У нас липсват семейства с повече от три деца, а тъкмо такива са необходими, за да се компенсира поне отчасти демографският дефицит. Но вместо да се насърчават големите семейства, както се прави във Франция, нашите политици залагат на трудещите се самотни майки.