Преглед на печата

По вътрешно-политическата тема – продължаващата вече със седмици наред стачка вестник “Меркише алгемайне” от гр. Потсдам – главния гр. на фед. провинция Бранденбург, пише следното:

“Провинциите са прекомерно затънали в дългове. Ако искат да променят нещо в това отношение, те трябва да се осмелят да се захванат с едрите разходи и към тях спадат разходите по личния състав. Сега обаче се явява един неудобен финансов министър на пров. Долна Саксония, който не иска повече да участва в тарифния ритуал “Eто вашите искания ето нашите, хайде да се разберем някъде по средата”. Той инсинуира, че премиерите на провинциите наистина имат предвид всичко, от което се оплакват в неделните си речи. Че шефът на синдиката на обществените служители Верди Франк Бзирске иска да отстрани упорития преговарящ от противната страна, не може да му бъде вменявано във вина. Той е длъжен да защитава интересите на синдикалните членове. Скандалното обаче е, че премиерът на провинция Райнланд-Пфалц и вътрешният министър на Шлезвиг-Холщайн нападат в тил собствения ръководител на преговорите от Долна Саксония е наистина скандално”.

Всекидневникът “Брауншвайгер цайтунг” се спира на смъртта на Милошевич:

“Сръбските социалисти ще използват внезапната смърт на Милошевич, за да превърнат някогашния си лидер в мит. Сега, избегнал присъдата на ООН, той може да остане само като герой за верните си последователи, за какъвто винаги се е самопровъзгласявал. При това Милошевич навреди на народа си както никой друг. Западът, който е по-скоро безразличен към православния сръбски народ, с лекота можеше да отговори на въпроса за вината за ужасите и жестокостите в балканските войни. Докато сръбският лидер командваше своите палачи и войнствено подстрекаваше народа към погроми, всичко изглеждаше кристално ясно. Покрай това твърде лесно се забравя, че много неправди бяха извършени и спрямо сърбите в онези недалечни години на безправи и беззаконие.”

Ляво-либералният “Франкфуртер Рундшау” по същата тема:

“Международната общност и европейските институции не бива да се оставят да бъдат обърквани от несъмнено предстоящото заформяне на легенди около смъртта на единствения бивш държавен глава, изправян някога пред световен съд. Натискът върху Белград и днешните лидери там за сътрудничество с трибунала в Хага и да предадат все още укриващите се, трябва да продължава. Жертвите и оцелелите от балканските войни, ала също така справедливостта е ценностната система на хуманизма изискват, извършителите да бъдат изправени пред съда. Присъдата над тях няма да произнесе само хагският трибунал, а и историята. Дали тя ще бъде обща история на народите на Балканите, която единствена би могла да спомогне за помирение и мир, стана отново по-нeясно след тази събота”.

Ето накрая и откъс от коментара на мюнхенския “Зюддойче Цайтунг”:

Слободан Милошевич се превърна не само в гробокопач на Югославия, а в злия гений на Европа, която заради войните на Балканите, насред подема си, се озова пред пропаст. Ала щом великите мъже, респективно великите негодници, правят историята, то те, разбира се, не я творят никога сами. Че на един интровертиран еснаф от сръбската провинция бе отредена такава важна роля на световната политическа сцена, може да се разбере само свързано с неговата властолюбива личност и с особените обстоятелства както и с колективния провал