Преглед на печата

Сто дни се предоставят обикновено като меден месец на политиците. Когато днес говорим за сто дни, тази цифра има обаче двойно значение: точно в деня, когато германците правят сто дни начело с канцлерката Ангела Меркел, остават сто дни до откриването на Световното първенство по футбол в Германия. Страната мисли само за футбол – или просто е превъртяла. Във всеки случай не е лоша идеята на “Щутгартер Цайтунг”, онзи, който иска да избегне притеглянето на Световното, да се кандидатира за следващия космически полет, тъй като на Земята е ясно: няма отърваване от футбола.

По-друга гледна точка предлага ПФОРЦХАЙМЕР ЦАЙТУНГ:

Освен съвсем естествения факт, че всяко правителство бива мерено на първо място по своите успехи и неуспехи, съществува и един чисто човешки фактор. Новите министри са в това отношение съвсем безинтересни. Какви бяха по-рано бойците на червено-зелената коалиция! Така силно изразените характери на Шрьодер и Фишер, Шили и Тритин придаваха човешко измерение на голямата политика, измерение, което обикновено й липсва. Централният орган на политическото действие при Ангела Меркел може наистина да се е преместил от сърцето в главата – но политическият връх на Германия стана безцветен и анемичен. Естествено това не е най-важното, но жалко все пак.

Човешкият фактор присъства и в коментара на ТЮРИНГЕР АЛГЕМАЙНЕ:

Остава все така неясно коя е в действителност Ангела Меркел. Една студена дама, която иска да подложи социалната държава на радикално лечение за сваляне на излишните килограми. Или пък просто една социалромантичка, получила своята социализация в пасторския дом на баща си, в комсомола и Академията на науките на бившата ГДР. Не би трябвало да се учудваме, ако се окаже, че така много възхваляваната по време на предизборната кампания откритост на ръководителката на ХДС е била само преструвка.

В АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ четем:

Всички обичат Ангела; Йошка принадлежи на вчерашния ден. Хората си падат по нея, защото тя демонстрира както твърдост, така и една вродена естественост. Обект на подобни положителни емоции е и нейният заместник, вицеканцлерът Мюнтеферинг. Днес на него изобщо не му и минава през главата критиката на капитализма, която бълваше миналата година. Това ли беше всичко? Едва ли. Защото след първите сто дни остават все още без отговор редица важни въпроси на коалиционното управление. Кога смята това правителство да извърши всичко онова, което обеща в началото? В перспектива хармонията не може да бъде заместител на политическата програма.

И накрая коментарът на ХАНДЕЛСБЛАТ:

Икономиката се надява, че необходимите реформи ще бъдат извършени по-добре с метода на Меркел, отколкото с един голям напън. Ако обаче тези надежди бъдат разочаровани, най-късно на есен можем да очакваме поредния кръг на обществено недоволство. Часът на истината ще настъпи след предстоящите този месец избори в лендерите. Тогава вече Меркел ще трябва да покаже дали наистина може и иска да ръководи при трудните условия на една голяма коалиция.