Преглед на печата

Източногерманците постигнаха огромен напредък в усилията си да се пригодят към един съвсем различен икономически, административен и културен свят. Те демонстрират готовност за риск и промяна, гъвкавост и мобилност. Те усвоиха онова, за което западногерманците само приказват. Една четвърт от някогашните трудещи се на ГДР работят днес в сектора на услугите, едно съвсем ново за тях поле. Почти половината от източногерманците работят на сто и повече километра от дома си (в западната половина на страната това са 16 процента). Никое германско население не е преживявало досега подобни резки промени в професионалния живот. . . Признаването на ГДР беше първата стъпка към обединението на Германия. Признаването на способността за промяна на източногерманците е може би последната.

“Пфорцхаймер Цайтунг” пише:

Ако обърнем поглед назад към изходната ситуация от 1990 ще разберем защо еуфорията се изпари така бързо: срещнаха се една успешна икономическа система и една провалила се система. Това означава, че тук нищо не трябваше да се променя, а оттатък – всичко. Западногерманците бяха майсторите, източногерманците чираците. Тази представа все още живурка в главите на много хора у нас и тя е пагубна в психологическо отношение. Една жена кандидат за канцлер от източна Германия предлага добър шанс едните да не се правят повече на такива майстори, а другите да не се чувстват като слуги. Тогава няма да се говори само за потъналите в дън земя милиардни трансфери, а за това как могат да се решат с общи усилия общите проблеми на страната.

По същата тема гледната точка на “Ди Велт”:

Естествено, че в тази уникална историческа ситуация бяха допуснати грешки. Но който днес, 15 години след обединението, пътува с отворени очи и уши през съсипаната някога от социализма източна Германия, той може само да се диви на извършеното там. Това постижение изискваше огромна мобилизация на силите, на която е все още рано да се даде отбой. Щом дори приемниците на някогашната източногерманска комунистическа партия възхваляват новите демократични свободи, това също е доказателство, че Германия е на верен път – колкото и неравен да е той. Заслужаваме да се гордеем с това, което постигнахме заедно през тези15 години.

Ще завършим с коментара на “Манхаймер Морген” за усилията за коалиционно сближение между Шрьодер и Меркел:

Един правителствен модел с Меркел и Шрьодер начело е по-реалистичен в момента, отколкото ново начало със съвсем различни главни действащи лица. Дали двамата ще успеят да се споразумеят в последна сметка или пък няма да се стигне дотам? Дали пък Шрьодер не разчита преговорите да се проточат безкрай или дори да се провалят, за да продължи да управлява като изпълняващ канцлерската длъжност? Берлинският покер се превърна междувременно в шах партия, в която първо напред се изпращат пешките, за да объркат противника, да го залъжат и евентуално неутрализират. На въпроса обаче дали царицата ще успее да матира царя или той ще се спаси с пат – засега няма отговор.