Преглед на печата

Консервативната опозиция и либералите обмислят, ако дойдат на власт догодина да удължат експлоатацията на оставащите 17 АЕЦ-и. Има няколко аргумента в полза на това становище. Най-важният: до ден-днешен червено-зелените така и не са обяснили убедително с какво ще бъде заместена атомната енергия. Във всеки случай пестенето на енергия и разрастването на сектора на обновяемата енергия няма да са достатъчни, за да се затвори зейналата дупка. Ще ни заболи доста – особено в сегашните времена на поскъпване на петрола, природния газ и въглищата. Междувременно редица други страни планират изграждането на още АЕЦ-и. Докато не се уреди въпросът с крайното складиране на отпадъчните продукти, това с право не е тема в Германия. Продължаването на експлоатацията на оставащите реактори би било обаче една възможност за печелене на време.

“Остзее цайтунг” отбелязва:

Отдавна се изпариха страстите, с които бе заредена тази тема след Чернобилската катастрофа през 1986. 70 процента от германците днес са убедени, че страната още дълго ще зависи от атомната енергетика. Германия и Белгия са единствените страни, които си позволяват лукса да се откажат от атома. Би било добре обаче да се преориентираме. Поради много причини. Последните проучвания предупреждават, че може да се стигне до затруднения в енергоснабдяването. Цените на петрола и днес са ужасяващо високи, а запасите от петрол и газ пред северното крайбрежие на Англия вече се изчерпват. Расте съпротивата против широкото внедряване на вятърната енергия. Така че червено-зеленото правителство не трябва да се прави на по-умно от останалия свят.

Противоположното становище се застъпва от мюнхенския “Тагесцайтунг”:

Как ни се ще политиците да имаха по-дълга памет! Тогава те щяха да си спомнят как през май преди 19 години бяхме станали специалисти по цезий и бекерели, че зеленчуците и млякото бяха облъчени. На 1800 км на изток от нас бе гръмнал Чернобил, вятърът довя радиоактивната мръсотия и изведнъж всички се подплашихме. Оттогава е пределно ясно, че атомната енергия крие огромен риск. Но не само споменът би трябвало да ни откаже веднъж завинаги от атомните ни мечти: в Германия няма места за складиране на изразходваните горивни елементи. Всъщност нито една АЕЦ не би трябвало да работи, докато не се намери решение на този проблем.

И накрая коментарът на “Тюрингер алгемайне” за отношенията между ЕС и Китай:

Не са китайците онези, които умоляват европейците да вдигнат оръжейното ембарго. Напротив, тъкмо европейските страни стоят с омекнали колене пред портите на Пекин, ако обича да им помогне да вдигнат санкциите с колкото се може по-малка загуба на лице. Китайската икономика изживява невиждан бум. Тук се провиждат облаги. Затова всички, от Хавиер Солана до Герхард Шрьодер, са единодушни, че не трябва да се чувстват обвързани повече от нерешения въпрос за човешките права в Китай. Затова всички се хвалят, че разбира се оръжейният износ щял да бъде обвързан с условия, като например освобождаването поне на някогашните студенти, които преди 16 години бяха хвърлени в затвора след окървавените демонстрации на пекинския площад Тянанмън. Но след като пекинските управници казаха “не” на това искане, европейските представители подвиха опашка, отричайки всякаква взаимовръзка и молейки просто за подобряване на климата чрез отстъпки в сферата на човешките права.