Преглед на печата

В одобрението на Европарламента за договорите за членство на Румъния и България се крие предупреждение, чието пренебрегване би имало последствия за всички следващи разширителни кръгове. Предупреждението гласи: не ни сервирайте никога повече неизпипани докрай договори. Еврокомисията и Евросъветът дадоха съгласието си само срещу уверението, че депутатите ще имат думата при определянето на датата за приема. И те се отърваха с малко. Лошият навик да се сервират договори за членство преди самите кандидати да са узрели за това заслужаваше да бъде санкциониран. Особено в случая с Румъния. Крайно време е преговорите за членство да бъдат отделени от диктата на политическата символика. Склонността на държавните и правителствените ръководители на ЕС да обещават на кандидатите конкретни срокове и дати още докато не са завършили самите преговори води към опасна повърхностност. Става по-важно спазването на срока вместо солидната подготовка на съответната страна.

А в “Тюрингер алгемайне” четем:

Всички депутати в Европарламента, от консерваторите до “зелените”, бяха вчера със свито сърце. Никога досега тяхното “да” за приема на една страна в ЕС не им е било така трудно, както по отношение на Румъния. Наследството на диктатора Чаушеску тежи явно твърде много, за да бъде преодоляно за петнайсет години. Но трябва ли заради това румънците да бъдат наказвани двойно чрез отдалечаването им от ЕС? Което впрочем би имало последствия и за България, която също се надява през 2007 да стане член на общността. Но докато София куца вече само по отношение на съдебната реформа и защитата на ромското малцинство, в Букурещ просто не знаят откъде изобщо да започнат. Мафиотските икономически структури, пронизващата цялата държава корупция, организираната престъпност трябва да бъдат отрязани като тумори. Това са последиците от тоталната липса в една скапана от комунизма страна.

Удар от ясно небе за германския концерн “Сименс”. Ето коментара на “Ханделсблат”:

Само преди няколко дни, при откриването на Хановерския панаир, новият шеф на “Сименс” Клаус Клайнфелд сияеше в компанията на канцлера Шрьодер и руския му гост президента Путин. Мюнхенският концерн току-що бе спечелил многомилиарден контракт за производството на 60 високоскоростни влака за Русия. “Сименс” иска да продължи да върти успешен бизнес в огромното царство на Путин. Всичко изглеждаше наред. Вчера обаче дойде студеният душ. Руските картелни власти забраниха закупуването от “Сименс” на част от най-големия руски производител на турбини, въпреки че плановете бяха отдавна известни. Това е тежък удар не само за германския концерн. Отново се поставя под въпрос надеждността на руската икономическа политика. Подобно разиграване в никакъв случай не насърчаване готовността за инвестиции сред западните производители и банкери. Още повече, че разбиването на петролния концерн Юкос и огромните данъчни искания към петролната фирма ТНК-БП нанесоха вече достатъчно щети. Каквито и да са истинските причини за руското “нет”, последствията за руската икономика биха могли да бъдат много сериозни.