Преглед на печата

разследваща обвиненията по адрес на външния министър Фишер. Във вестник “Ханделсблат” четем:

И без това сложната тема за злоупотребите около раздаването на визи от германските посолства в Източна Европа се обогати с още една фасета: явно още преди 1998 е имало проблеми относно справянето с огромния наплив от молби за виза. Но това, което сега става известно за времето, когато на власт беше правителството Кол, не променя ни най-малко грешките, допуснати след 1998; то не извинява злоупотребите с визите в Киев след 2000, нито пък твърде мудната реакция на ръководството на външното министерство в Берлин. Но специалната комисия на Бундестага трябва да потърси и отговор на въпроса доколко възникналите проблеми се дължат на “идеологията” на едно правителство, и доколко просто на конкретните обстоятелства. Защото ако през 1993 правителството констатира, че проблемите са изключително следствие от новата свобода на пътуване на източноевропейците, същото би могло да е валидно и за Украйна след 2000.

“Офенбах пост” пише:

Външният министър не трябва да се ползва със специални права. А и защо? Какво ще стане тогава с равенството на възможностите? Изявленията на свидетелите, разпитвани от специалната комисия, биха били от голям интерес за германската общественост. Вместо това сега ще трябва да се настроим за солово изпълнение на министър Фишер. А както си го знаем, той, макар и на не така грандиозна сцена, сигурно пак ще ни поднесе някоя от обичайните си пиеси.

“Остезее цайтунг” пък се спира на атмосферата в ЕС във връзка с разширяването на общността. Вестникът пише:

Настроението се променя. Расте страхът от внос на евтина работна ръка и износ на безработни. Проектът Европа достигна своите граници. ЕС е на път да си даде почивка за размисъл – една разумна идея. Отправят се обвинения към Букурещ в тотална корупция, липса на правова сигурност и ограничаване на свободата на медиите. Европейският парламент ще трябва да тълкува по-строго критериите за членство. Така че не е изключено отлагане на приема с една година. Това е предупредителен изстрел в един удачен момент – също и по посока на Турция.

Търканията между Китай и Япония са повод за следния коментар в “Ландесцайтунг”:

Историята може и да не се повтаря, но все пак последствията от нея се долавят и до днес. Така наречената разправия за учебниците хвърля светлина върху нежеланието на Токио да преосмисли собственото си агресивно и престъпно минало. По този начин обаче японските ръководители дават коз в ръцете на пекинските комунисти, които все повече залагат на национализма. Освен това бъдната световна сила Китай има възможност да стесни политическото пространство на Япония, както може да се заключи от сближението със стария съперник Индия и заплахата от вето върху японските амбиции за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Във всички азиатски страни, преживели навремето кошмара на японския империализъм, на японците до ден-днешен не се гледа с добро око. Япония може да укрепи авторитета си само ако доброволно склони глава и признае вината си.