Преглед на печата

Този закон издига на ново равнище заплахите на пекинските комунисти по адрес на Тайван. По съдържание и форма този оспорван закон надхвърля обичайното дрънкане на оръжие, което – въпреки уверенията в противното на Пекин – е и явната му цел. Докато досега косвено не се изключваше употребата на сила, сега се заплашва пряко с военна сила и дори се говори конкретно за морска блокада. Вървящото в комплект със закона предложение за преговори и всички мирни намерения могат да станат убедителни едва когато комунистическите управници се абстрахират за момент от оспорвания принцип за единен Китай и без предусловия започнат преговори с Тайпе. Все пак пекинската страна бе онази, която през 1999 прекъсна двустранния диалог.

Ето мнението на “Хамбургер абендблат”:

“Законът против отцепването”, приет от Конгреса на народните депутати, не е нищо друго освен правомощие за война срещу Тайван. Но дрънкането на оръжие е същевременно и израз на слабост. Между все още официално господстващата комунистическа идеология и манчестерския капитализъм, който върви ръка за ръка с корупция и нарушения на човешките права, зее пропаст, която се задълбочава с всеки изминат ден. На този фон онези в ЕС, които обмислят вдигането на оръжейното ембарго срещу Китай, потъпкват собствените си идеали - тъй като по този начин се прави реверанс на един диктаторски режим, пренебрегва се една млада демокрация и се допринася за дестабилизирането на един регион, който има достатъчно грижи в лицето на Северна Корея. Да не говорим, че отново се увеличава разстоянието между Европа и Америка, която е защитникът на Тайван.

“Зюддойче цайтунг” посвещава коментар на “системата Гуантанамо”:

Ако беше единичен случай, затворът в базата Гуантанамо би могъл може би да бъде пренебрегнат просто като фал в учебника по история на САЩ. Само че това не е единичен случай. Гуантанамо е система. Тази система олицетворява стремежа на правителството Буш да се отърси от всякакви правови ограничения. На този дух отговаря отвличането по целия свят на хора с цел разпит; недопускането на съдействие от съответното посолство на осъдени на смърт чужденци в американските затвори; усилията за измъкване от Международния съд; поставянето под въпрос на забраната върху изтезанията. Америка си извоюва планина от заслуги в борбата за демокрация и човешки права. Правителството на Буш е на път да пропилее тези заслуги – в Гуантанамо и не само там.

Предстоящите тази седмица в Берлин преговори между правителството и опозицията в търсене на изход от драматично високата безработица е главната вътрешнополитическа тема в германския печат. В мюнхенския “Тагесцайтунг” четем:

Пенсиите са сигурни – приблизително толкова, колкото една вечерна разходка из Багдад. Прякото съкращаване на пенсиите в германия е забранено със закон. Но в навечерието на политическата среща на високо равнище в Берлин, работодателите започват тотална офанзива среку последния бастион на пенсионната сигурност: председателят на Съюза на работодателите Дитер Хундт иска премахването на клаузата, забраняваща свалянето на пенсиите, за да се понижели разходите по заплатите. Политиците не трябва в никакъв случай да отстъпват. Иначе ще се скъсат всички диги: понижаване на пенсиите на широк фронт, успоредно с растящи наеми, цени за отопление и здравеопазване – това е рецепта за бедност на стари години.