Преглед на печата

Близкоизточният конфликт далеч не е преодолян. Това показва варварският атентат в Бейрут, жертва на който стана бившият ливански министър-председател Рафик Харири. Никой не може да каже на чия сметка трябва да бъде записано това престъпление. Но логиката и опитът навеждат на извода, че организаторите трябва да се търсят в Дамаск, столицата на съседна Сирия. Оше навремето Ирак, Иран и Сирия се опитваха да торпилират палестинското споразумение, постигнато в Осло. Поне Ирак отпадна вече от тази неблаговидна верига.

Така нареченият Протокол от Киото е тема на редица коментари в днешния печат. Ето първо "Зюддойче цайтунг":

За съжаление заплахата е съвсем реална. Не помага нито резигнация, нито инстинктивното морално обвинение по адрес на Белия дом. По-убедителни са делата и доказателството, че защитата на климата не трябва да бъде постигната с цената на икономическия застой. Има и лъч на надежда - в Англия, Германия и Швеция, където постигането на целите от Киото не е утопия. Нещо повече: направени са първите стъпки към отдръпването от прекомерната употреба на въглища, петрол и земен газ. Известна надежда се забелязва и в Китай, където може най-добре да се види дали една бурно развиваща се държава може да избегне грешките на своите предшественици на Запад и на Изток.

"Ханделсблат" отбелязва по същата тема:

Страните, приели споразумението от Киото, не може да са доволни от себе си. Твърде голяма е пропастта между претенции и действителност: от 1990 насам Португалия, Испания и Гърция рязко са удвоили емисиите от въглероден двуокис в атмосферата. Далеч от целите, набелязани в Киото, са също Нидерландия и Италия. Подобно е положението и в Япония. Проблемът с праговите държави, които изплащат икономическия си растеж с повишено замърсяване на атмосферата, бе просто пренебрегнат в Киото. Положението в Германия изглежда наистина сравнително добре. Но Федералната република все още се възползва от изключването на много стари съоръжения в бившата ГДР.

Аферата с визите и германския външен министър Фишер продължава да привлича вниманието на коментаторите. В мюнхенския "Тагесцайтунг" четем:

Той не бил допуснал никакви грешки при масовото раздаване на туристически визи в Източна Европа. Напротив, веднага реагирал на тревожните сигнали, получени от германските посолства - уверява той. Това, че външният министър Фишер е реагирал на предупрежденията от Украйна през март 2003 е похвално. Но реши ли той проблема по този начин? Само една седмица след издаването на указа за облекчаване получаването на визи от източноевропейците, неговият колега министърът на вътрешните работи Ото Шили предупреждава Фишер какви неприятности ще си навлече по този начин. Това става на 9 март 2000. На това предупреждение Фишер реагира едва на 28 октомври 2004, когато отменя споменатата разпоредба. Като министър Фишер е отговорен за всичко, което правят или не неговите подчинени. Вярно е, че правителствената бюрокрация работи много бавно. Но все пак четири и половина години са прекалено много.