Преглед на печата

Путин на няколко пъти подчерта, че бил отворен за предложения за политическото решение на чеченския конфликт. Това е признание и предизвикателство едновременно. Путин признава, че руската политика не може да се справи с положението в Кавказ. Същевременно той казва на политиците на Запад, моля, поемете сами отговорност за проблема. Все пак с намека за готовност за диалог е направена може би първа стъпка към едно ново развитие в Кавказ. Разбира се Москва няма да натовари ЕС или пък Берлин с ролята на посредник, но европейците са включени в играта. Това може да се окаже един голям шанс.

"Тагесшпигел" отбелязва:

Колко голямо е в действителност влиянието на Шрьодер и какво печели Германия от това? Канцлерът е убеден в ползата от личната си връзка с Путин. Също като Шрьодер и Путин произлиза от много бедно семейство; освен това той е единственият държавник, с когото Шрьодер може да разговаря без преводач, тъй като Путин владее много добре немски. Естествено, канцлерът се съобразява с чувствителните места на Путин и смята вероятно, че това е възможност за упражняване на влияние. Но сигурно и Путин си мисли същото, но от своя гледна точка, тоест, че той направлява Шрьодер. В поддържането на тази специална връзка няма нищо лошо, ако Шрьодер я разглежда не като самоцел, а като инструмент за промяната и цивилизоването на Русия.

В "Ландесцайтунг" четем:

Колко морална трябва или е необходимо да бъде външната политика? Това е един въпрос, засягащ същността на всяка демокрация. "Мълчане срещу газ" било също така неморално, както "кръв срещу петрол", смятат критиците на сближението между Шрьодер и Путин. Това е вярно. Но въпреки това може да е правилният курс във външната политика. Пукин не е гарант на пазарното стопанство и демокрацията в Русия, както уверява Шрьодер, а гарант на стабилността. И тук се пресичат интересите на нашите две страни. Поддържането с недемократични средства на стабилността в една страна с континентални размери, но без никаква демократична традиция, може да ужасява идеалистите. Реалистите обаче не забравят, че Германия получава 40 процента от вноса на газ от Русия - и затова мълчат когато трябва.

Гледната точка на "Остзее цайтунг":

И Путин, и Шрьодер са прагматици. Канцлерът знае много добре, че в Русия не е лесно да се установи демокрация по западен образец. Той се досеща, че конфликтът около петролния концерн Юкос бе предшестван от една скандална приватизация, позволила на шепа хора, така наречените олигарси, да разбогатеят неузнаваемо. Шрьодер разбира, че обезвластяването на областните губернатори е цената за стабилността в Русия. В замяна на това "разбиране", на Германия са гарантирани доставките на газ и петрол от Русия - едно минимално подсигуряване предвид хаоса в Близкия Изток.

И накрая коментарът на "Нюрнбергер цайтунг":

Уж острата реакция на Запада на украйнската политика на Кремъл стреснала Путин и го накарала да завърти кормилото на своята политика. Това звучи прекалено хубаво, за да е вярно. По-вярно би могло да бъде, че след провала в Украйна, разбиването на концерна Юкос и все по-рестриктивната руска вътрешна политика, повелителят на Кремъл, чиято политика придобива все по-автократичен облик, е решил просто да направи малка пауза - но не толкова за себе си, колкото за своя най-верен съюзник на Запад: Герхард Шрьодер.