Преглед на печата

Потвърждението, че е бил извършен опит за отравяне на кандидата на демократичната опозиция в Украйна Юшченко е повод за следната бележка в "Осттюрингер цайтунг":

Отрова за президентския кандидат - това е материалът, от който се правят политически трилъри. За Виктор Юшченко обаче това се оказа ужасяваща реалност. 50-годишният политик заслужава уважение както за смелостта си, така и за това, че след категоричната диагноза не тръгна да очерня политическите си противници. Юшченко е наистина един благоразумен и земен човек. Предвид такива мъжествени добродетели, не е необходимо човек да е пророк, за да му предскаже, че ще бъде фаворитът на предстоящите сле две седмици президентски избори в Украйна.

"Ди глоке" отбелязва:

Неговите врагове успяха да развалят вида му, но за сметка на това укрепиха авторитета му. Виенските лекари потвърдиха онова, което обезобразеният в лицето Юшченко отдавна знаеше: целта е била да бъде отровен водачът на украйнската опозиция - един опит, който се провали, също като масовата измама на изборите. Явно режимът изживява последните си дни, а страната има своя нов герой - особено пък сега.

А сега към следващата тема - Турция и ЕС в навечерието на срещата на високо равнище на общността. "Ди велт" пише:

Който изживява приемните условия за ЕС като дискриминация, който обвинява съюза, че щял да направи грешка, ако загърбел Турция, той не е наясно какво означава всъщност членството в тази общност. Приемът не е възнаграждение за дългогодишно чакане, не е престижен акт. Членството предполага готовността за частичен отказ от суверенитет и вписване в една съществуваща от години правова общност. Още самият процес на преговорите ще покаже на Анкара какви огромни усилия трябва да положи. Но това прозрение липсва на турските ръководители. Премиерът Ердоган си въобразява, че е на финала, докато Брюксел дава просто стартовия сигнал. Брюксел настоява Турция да изпълни условията за членство. А тук влиза свобода на вероизповеданията, забрана на изтезанията, защита на малцинствата, свобода на печата. Във всяко от тези полета Турция е едва в началото.

"Вестдойче цайтунг" коментира:

Турският министър-председател се изживява като морална инстанция, която обвинява германските политици в "дискриминация", докато сам редовно се противопоставя на всяка "намеса във вътрешните работи на Турция". Той така и не иска да проумее, че желанието му да бъде приет в европейския клуб автоматически превръща вътрешнотурските дела във вътрешноевропейски. Ако наистина е вярно, че Ердоган е очернил сътрудниците на правозащитните организации в Турция, наричайки ги "терористи", това само ще налее още вода в мелницата на Меркел и Щойбер.

В съвсем друга светлина вижда нещата коментаторът на "Зюддойче цайтунг", който пише:

Държавните и правителствените ръководители на ЕС могат да стабилизират процеса на промени в Турция, ако на срещата си тази седмица вземат решение за започването на преговори с Анкара. Огромното мнозинство турци ще възприемат това като отдавна жадуваното потвърждение, че страната им е на верен път - но и като желана гаранция за това, че тя ще остане на този път.