Преглед на печата

Който се съмнява, че канцлерът Шрьодер гледа на останалия свят по принцип като на Бундесрата, нека види последното му искане: постоянно място за Берлин в Съвета за сигурност на ООН плюс право на вето. Германия може и да получи такова място, но със сигурност не и правото на вето. И Шрьодер знае добре това. Бившият областен министър-председател Шрьодер знае обаче също, че трябва да поискаш невъзможното от Бундесрата, за да може да се надяваш, че в последна сметка ще получиш реално възможното. Проблемът е, че в Съвета за сигурност тактиката на Шрьодер ще се възприеме сигурно не като дрибъла на един опитен политик, а просто като германско нахалство.

"Еслингер цайтунг" се спира на аспекта на човешките права:

При посещението си в Китай по-рано тази седмица канцлерът Шрьодер продаде правата на човека за тлъсти поръчки за германската индустрия и китайското "да" на амбициите на Германия за постоянно място в Съвета за сигурност. Съвсем доскоро той държеше повече на непомраченото си приятелство с руския президент Путин, отколкото на критиката срещу човеконенавистната политика на Кремъл в Чечения. Това не е редно. Правата на човека са ненарушими дори когато става дума за пари и власт.

А сега поглед към Близкия Изток.

В "Генерал анцайгер" четем:

Именно ястребът Менахем Бегин бе човекът, който се споразумя с Египет, разменяйки Синай срещу мира; само Ицхак Рабин, покорителят на до ден-днешен окупираните територии, бе човекът, който можеше да убеди народа си да се откаже от тези територии. А днес Ариел Шарон, дългогодишният покровител на еврейските заселници, е може би човекът, който ще сложи край на израелското господство над един друг народ. След смъртта на Арафат, теоретически няма никаква пречка за съживяване на отхвърлените по-рано от палестинците предложения. САЩ, а също и Европа, ще имат задачата да се погрижат за постигането на едно справедливо споразумение.

Мнението по темата на ФАЦ:

Ако изтеглянето на Израел от Ивицата Газа приключи успешно, тогава вече ще се стъпи на пътя към стабилно мирно уреждане, а този път няма да е никак лек. Тогава вече на дневен ред ще се окажат много по-остри, по-спорни проблеми, отколкото изтеглянето от Газа, което впрочем е в добре разбрания собствен интерес на Израел. Тогава ще се види и колко силен е новият порив за разбирателство в региона, станал така осезаем след смъртта на Арафат.

Ще завършим прегледа на печата с краткия коментар на "Кьолнер щадт-анцайгер" за оправдателната присъда на италианския министър-председател Силвио Берлускони:

Актуално ли е още онова, в което ни уверяват, че истински демократичните държави се отличавали от всички останали по стриктното разделение между полетата на законодателството и на правораздаването? Силвио Берлускони във всеки случай работи неуморно вече от години за уронването на основите на италианската демократична система. Както стана и в сегашния случай, с помощта на неговите адвокати. Естествено най-важната присъда за Берлускони тепърва предстои - присъдата на италианските избиратели.