Преглед на печата

Вероятно всяка от страните ще се опита да се представи като победител в схватката: профсъюзите, понеже няма да има уволнения, "Дженерал Мотърс", понеже наложи исканите спестявания - а политиката, от всяко положение. Тя се обади вече в лицето на министъра на икономиката Клемент, който заяви, че решението било победа за германската икономика. Предвид закриването на 10 хиляди места, последното е доста цинично, ако не и направо малоумно. Но всъщност не става дума за това, а за формата на победата. Тя напомня на прословутата Пирова победа - и това трябва да е ясно на босовете.

"Ханделсблат" отбелязва:

Няма да има принудителни уволнения в "Опел", всички германски заводи продължават работа. Значи, всичко е наред - или не съвсем? Не, от това споразумение не могат да бъдат доволни нито работниците, нито шефовете им. При работниците остава несигурността, какво е дългосрочното бъдеще на заводите в Бохум и Рюселсхайм, тъй като няма гаранция от майката на концерна "Дженерал мотърс". На пръв поглед концернът постигна победа, тъй като наложи плана си за спестявания. Но какво от това, щом през 2005 и 2006 година се очаква "Опел" да регистрира шестата и седмата си поредна година на червено?

По време на посещението си в Токио, канцлерът Шрьодер даде да се разбере, че Германия иска не само постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, но и право на вето. "Тюрингер алгемайне" коментира:

Като най-голям платец на ООН освен САЩ и Япония, на Германия със сигурност й се полага място в Съвета за сигурност. Но това, че сега канцлерът настоява и за правото на вето, ще подразни не само сегашните постоянни членове. Правото на вето на старите атомни сили е без това е абсурдно след края на противопоставянето между Изтока и Запада. САЩ, Китай и Русия държат обаче неотстъпно на това си право. Двете последни страни подкрепят идеята за разширяване на правото на вето при предстоящата реформа на ООН, и не възнамеряват да заякчат позициите на онези, които искат да го премахнат.

Във "Файнаншъл таймс Дойчланд" четем:

Шрьодер знае, че шансовете на Германия да бъде приета в клуба на постоянните членове на Съвета за сигурност са много несигурни, а шансовете за право на вето - равни на нула. Петте вето-сили - САЩ, Китай, Русия, Англия и Франция - не проявяват ни най-малко желание да постеснят влиянието си. Така че ако четиримата кандидати - Германия, Япония, Бразилия и Индия - действително се доберат до вътрешния затворен кръг на световната организация, то със сигурност без право на вето. Така че заиграването на канцлера е от чисто тактическо естество: той иска да натрупа повече изходна маса за позициите на Германия при започването на действителните преговори.

И накрая гледната точка на "Хамбургер моргенпост":

Води се безпримерна борба за местата в Съвета за сигурност. Нима светът наистина се нуждае най-вече от приемането на още две развити страни, Германия и Япония, в затвореното общество на ООН? Не, разбира се - ако искаме да бъдем честни. Човечеството ще бъде представлявано по един обективен начин, ако съставът на Съвета за сигурност придобие следния вид: САЩ, ОНД (или Русия), ЕС, Южна Америка, Африка, Китай, Индия, Далечният Изток, ислямско-арабският блок. И тъй като това няма да стане, всеки си играе собствената игричка. Много здраве от Макиавели!