Преглед на печата

Отказът на ХДС от идеята за подписка срещу присъединяването на Турция към ЕС, заплахата от загуба на десетки хиляди работни места в заводите на ”Опел” в Германия и визитата на канцлера Шрьодер в Либия са сред коментираните от германската преса теми днес:

По първата тема – подписката по инициатива на ХДС срещу Турция – ляво-либералният вестник Франкфуртер рундшау не без сарказъм отбелязва:

”Забележителна идея! За съжаления твърде много хора са твърдо решени да не я разбират правилно. След многобройни обратни връзки в този дух централата стори единствено разумното и се отказа от каузата като приключена. Дотук официалната християндемократическа версия на историята с бързия край на предложението за организиране на подписка срещу присъединяването на Турция към ЕС. Ако досега кокошките не са знаели, на какво да се смеят през почивните дни – тази смешна приказка запълва пропуска. Като политически проект идеята по начало беше безнадеждна. В хода на седмицата не се разкри нищо, което вече да не е известно, когато коварният майстор по поставянето на капани от ХСС Михаел Глос стартира инициативата за тази акция. Последвалата дискусия навреди на поне донякъде достойната да бъде обсъдена позиция. Концепцията за ”привилегировано партньорство” между ЕС и Турция не е пък чак толкова лоша и тромава, че да заслужава подобно съмнителен смазочен материал. Резултатът е толкова по-отрицателен за Ангела Меркал, колкото тя самата не е особено убедена в идеята на Глос, а се сприятели с нея от тактически съображения. Сметката се оказа погрешна. Авторитетът й в ХДС пострада, а ХСС няма да счете за необходимо да отчете по достойнство нейната отзивчивост, с която тя прояви такава слабост. Изводът е, че няма да се смеят само кокошките, а ще им приглася и Глос”.

По темата ”Съкращения в опел и Карщад-Квеле кьолнският таблоид Експрес пише следното:

”Рухването на мега-фирмите не е въпрос на местонахождението им в Германия, а от него проличават две последствия от световното икономическо развитие, с които ще трябва да свикваме. Първо: фирмите, танцуващи на твърде много сватби, се спъват в собствените си крака. Второ: вече няма нито едно сигурно работно място. В същата степен, в която предприятията трябва да съсредоточават силите си в малко на брой области, за да не се разпиляват, трудещите се трябва да свикнат с идеята за професионален живот, състоящ се от многообразие и постоянно преквалифициране. Обикновената професионална квалификация вече няма да бъде достатъчна за напасване към постоянните промени на трудовия пазар. В бъдеще надали някой ще се пенсионира с професията, с която е започнал. Опел и Карщад-Квеле са началото на ново време.”

Ето накрая и откъси от два коментара за визитата на канцлера Шрьодер в Либия. Първо от бонския всекидневник

”Генераланцайгер”:

”И ресоциализираният кукловод на терора може да бъде желан само като фактор на политическото равновесие, но не и като близък човек. Ала освен морала има и икономически реалности: Триполи обявява конкурс за 50 милиарда евро за инвестиционни проекти. Германската икономика, открила либийския пазар със закъснение, сега изведнъж се стреми да сключи, колкото може по-бързо, колкото може повече сделки. Великобритания и Италия вече се наредиха първи на опашката за либийския пазар. Политиката, а по този начин и канцлерът са принудени в случая да посрледничат. Няма и следа от координирана външнотърговска политика на ЕС спрямо Триполи.”

И по същата тема – вестник Любекер Нахрихтен:

”Тони Блеър беше първият гост на Кадафи и бе приветстван от него, че изглеждал толкова млад. Берлускони го последва непосредствено и нарича сега Либия "най-добрия приятел на Италия завинаги”, а ето, че и Герхард Шрьодер се яви. И какво стана? Да не би Кадафи да въведе демокрация по западен образец? Освободи всички политически затворници? Обяви модерна правова държава? Нищо подобно. Но все пак: отказа се от мрачните планове за въоръжаване, подгони терористите като САЩ, ала преди всичко предлага екстра нефт покрай най-печеливши концесии. Иначе всичко си е по-скоро, както си беше. Садам Хюсеин вероятно трябва много да го е яд: а беше толкова лесно да се сприятели отново със старите партньори от запада. Та нали в крайна сметка имаше още повече нефт от Кадафи. Демокрация и от него никой нямаше да иска."