Преглед на печата

В Северен Рейн-Вестфалия турците са 870 хиляди - най-многобройната група имигранти, както и в цяла Германия. Те са вече обичаен елемент от облика на улиците: в градовете германците се възползват от ценовата война между продавачите на дюнер, уреждат ваканционното си пътуване в турското туристическо бюро, дори в провинцията е пълно с ресторантчета и магазини за зеленчуци, същите като в Истанбул. Само че прототипите Ото и Мустафа не знаят почти нищо един за друг. Въпреки похвалните изключения, паралелното общество пуска все по-дълбоки корени. Тъй като същевременно и германското общество е обхванато от разединение - на бедни и богати, стари и млади, образовани и игноранти - това е едно много опасно развитие.

Коментаторът на "Ди велт" разглежда състоянието на отношенията между Германия и Полша:

Явно германско-полското помирение не се развива така благоприятно, както германско-френското. След като бяха постигнати важни цели - най-вече разширяването на НАТО и ЕС, - между Берлин и Варшава възникнаха различия относно ролята на Запада в Ирак и развитията в ЕС. Но онова, което вълнува най-много хората в Полша, е бремето на миналото. Остава си фактът, че в хода на петгодишната германска окупация и Холокоста, полската столица даде толкова жертви, колкото цяла Франция. Сега полският парламент напомня, че всъщност никога не е била изплатена компенсация за разрушенията от войната и иска от правителството да предприеме "подходящи стъпки" спрямо Германия. Остава да се надяваме, че кабинетът няма да се поддаде на неразумни искания.

И бележката на "Берлинер куриер" за растящите цени на енергията:

Като наливам бензин в колата се ядосвам на високата цена на бензина. Междувременно "дръпнаха" и цените на тока и водата. А тъй като железниците също зависят от електрическата мрежа, може да се очаква, че пътуването с влак също няма да поевтинее. А междувременно инфлацията няма и два процента. Тук нещо не е наред. Приватизацията на бившите държавни енерго-предприятия не трябва да води автоматично до неудържимо поскъпване. Токът и водата спадат към базисните нужди. Така че министър Клемент с право показва червен картон на босовете.

Третата годишнина от драматичните събития на 11 септември в Америка намират широко отражение в днешния печат. Вестник "Генерал анцайгер" пише:

Взаимодействието между шока и тематичната фиксация е в състояние най-добре да обясни колективната травма на американците. Историзирането на 11 септември, тоест психологическото отърсване от кошмара на терористичните акции, не може да се случи по този начин. Затова е невъзможно да се предвиди и кога ще отслабне емоционалното и политическото въздействие на тези събития. Мнозина наблюдатели са на мнение, че терористите от Ал-Каида ще се опитат да използват времето до президентските избори през ноември за още един впечатляващ терористичен удар. Така че три години след терористичната офанзива и вероятно още дълги години Америка ще остане в сянката на едно минало, което не минава.