Преглед на печата

По първата тема във вестник Кьолнер Щадтанцайгер четем:

Десетгодишните международни санкции и тоталният стопански бойкот от страна САЩ здравата засегнаха икономически Либия. Страната се нуждае спешно от международни инвестиции и инфраструктура.Тъй като на Кадафи му липсват финансовите средства за да продължи с оръжейната си програма, сега той се представя за прагматик. Неговият жест е от полза за него самия, но дарява същевременно Буш и Блеър с един неочакван подарък.

Ди Велт от Берлин пише следното:

Страх лозе пази. Това го знае и либийският ръководител Муамар Кадафи. Телевизионните кадри които показаха как армията измъква от някакава землянка Садам Хюсеин са послание и за Либия. Кадафи се заигра с оръжия за масово унищожение и ракети. Британци и американци го убедиха, че те са най-опасни за него самия. Ракети, които не могат да достигнат САЩ но в техния радиус на действие днес са Египет, Италия, Гърция а утре може би Израел и Южна Германия. Кадафи иска сега да се откаже от всичко това и търси международно признание. Той развива петролната индустрия и за тази цел инвестициите и експертизите от Запада са по-важни от ядрените оръжия и ракетите. Кадафи няма да е последният, който се учи от иракската лекция.

Дармщетер Ехо по същата тема:

Завоят в политиката на Либия, е пробив в борбата срещу оръжията за масово унищожение и по всичко изглежда сериозен удар по терористичната мрежа Ал Кайда и глобалния тероризъм. Джордж Буш смята, че този успех е допълнително оправдание за войната в Ирак. Този успех обаче показва, че и търпеливата дипломация си заслужава усилията.

Райнише Пост поставя малко по-друг акцент на същата тема:

Защо Кадафи, смени политиката си- пита вестикът и продължава: Това той досега не казва. Явно либиецът не е толкова глупав, и най-вече не е толкова отдалечен от действителността, както други диктатори. Той осъзна, че международната антитерористична коалиция не се шегува. Чрез волята се за отказ от въоръжаване Кадафи доказва и волята си да оцеляване. Америка няма да предприеме нищо срещу него, въпреки че неговото минало е тясно свързано с терора. Между другото той предал на САЩ тайни информации за терористичнатамрежа Ал Кайда и други войнствуващи ислямистки групировки. Именно този факт прави преминаването му на страната на антитеррористичната коалиция по-достоверно. Сега думата имат международните инспектори. Те трябва основно да прочешат страната, за да са сигурни, че либия вече не е мошеническа държава.

Вестфален Пост по същата тема: Чрез отказа си от оръжия за масово унищожение Кадафи иска да върне страната си в международната общност и да я извади от списъка на мошеническите държави. Но един стар мошеник не може да се превърне изведнаж в благородник. Той се опитва да предотврати един ден да го застигне съдбата на Садам Хюсеин. Обратът в политиката на Кадафи е плод на интензивна тайна дипломация. Дори ако за момент си помислим, че тази дипломация можеше вероятно да укроти и Садам, ясно е едно- само недвусмислените заплахи и решителните действия на цялата международна общност могат да принудят диктаторите да се съобразяват със света.