Преглед на печата

Партийният председател не пощади министъра, който е същевременно и вицеканцлер. В Майнц Бек демонстрира най-безцеремонно на партийния си другар Мюнтеферинг, че не иска и не трябва да приеме компромис по предизвикания от самия Мюнтеферинг спор относно сроковете за изплащане на помощ на безработните. С решението си да разтърси яко недолюбваната от социалдемократите Агенда 2010 на Шрьодер, Бек отново привлече на своя страна партията си, която бе започнала да се съмнява в него. Преодолявайки съпротивата на опърничавия Мюнтеферинг, Бек реши същевременно и въпроса за властта в СДП.

ЛЮБЕКЕР НАХРИХТЕН пише:

Бек наложи волята си и се отърси от уж провинциалната си аура, но дали това ще помогне на него и партията му да се измъкнат от дъното на спада в популярността им, това вече е друг въпрос. Отношенията между двамата най-влиятелни политици в СДП са трайно увредени. Вицеканцлерът не иска да хвърли кърпата; той не желае да влезе в аналите на партийната история като втори Лафонтен. Така че Бек и Мюнтеферинг ще трябва да продължат да работят заедно, нещо, което те не могат.

В РАЙН НЕКАР ЦАЙТУНГ четем:

Бек се наложи – с чука. Партията ще го последва, макар моделът му да е изпълнен с противоречия. Изобщо, класически пример за Пирова победа. Бек постави въпроса за върховната власт – и в близка перспектива спечели. С този популистки ход той си запази може би известни шансове за канцлерската кандидатура, без изобщо да го е грижа, че унизи най-силния министър на социалдемократите.

БРАУНШВАЙГЕР ЦАЙТУНГ пише:

За някои може да е почти удоволствие да видят СДП отново в криза или на прага на пропастта, тъй като такива сценарии се продават много добре. Но по същество спорът между Бек и Мюнтеферинг е спор за сърцевината на социалната държава. Двамата предлагат различни пътища при осъществяването на главния принцип на социалната държава, нещо, по което наистина може да се спори. Както изглежда, наложи се интерепретацията на Бек.

Мнението на ТАГЕСШПИГЕЛ:

Сега той наистина е председател на СДП. С предложенията си, които предизвикаха Мюнтеферинг и го доведоха до поражение, Бек започна същинската си работа: да придаде нов облик на СДП след края на червено-зелената реформистка ера. Колкото и да бяха правилни тези реформи, те бяха прекалени за социалдемократите и за цялата страна.

И накрая коментарът на ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:

В последна сметка Мюнтеферинг дори направи услуга на своя партиен председател, тъй като без твърдоглавието на вицеканцлера, Бек нямаше да успее да прокара така ефикасно своето послание сред обществеността: в германската политика социалната сфера е запазена марка на социалдемократите, а не на голямата коалиция под управлението на една канцлерка от редовете на консерваторите. Спорът между Мюнтеферинг и Бек засяга много повече от времетраеното на помощта за безработица; в действителност става дума за това, да се затвори празнината, зееща между гражданите и политиката – поне малко.