Преглед на печата

Берлинския всекидневник "Тагесшпигел" коментира изпращането на германски бойни части в Афганистан така:

"Сега значи Бундесверът ще трябва да изпрати до 250 човека корпус за бързо реагиране в Северен Афганистан. Германците следователно ще трябва да се сражават. Както досега правеха норвежците. Да се откаже на питането от НАТО, би било подло, сигналът - с катастрофални последствия. Рисковете, тегобите и опасностите трябва да се споделят справедливо в рамките на алианса. Времето на германското неучастие отмина. Който казва по принцип "да на НАТО" и на мисията в Афганистан, не може просто да се измъква през задния вход, когато играта загрубее. Който обаче изпраща войници на фронта, трябва да умее да го обосновава. Трябва да бъде честен. Обществеността и най-вече войниците имат това право."

"Франкфуртер Алгемайне цайтунг" се занимава със Сирия:

"Този е бащата на всички въпроси при общуването с режими като сирийския: със санкции и с натиск ли да се опитва да се накара режима да заеме по-умерени позиции, или пък със сближаване и обвързване, или с комбинация от двете? Изолационната стратегия на Вашингтон нямаше истински успех. Външният министър Щайнмайер иска да откъсне Дамаск от стратегическата връзка с Техеран. Това е важна цел, но засега и той не е напреднал много по въпроса. Що се отнася до дипломатическото признаване на независимостта на Ливан, Сирия не е направила нито стъпка."

Всекидневникът от балтийския пристанищен град "Любекер Нахрихтен" се спира на кризата с "Нокия" в Бохум:

"Колкото и горчиво да е, некой не бива да си прави вече илюзии, по какви критерии концерните взимат решенията си. С фискални средства, изхвърляни през прозореца, както стана с "Моторола" във Фленсбург, а сега и с "Нокиа" в Бохум, компаниите не позволяват дълго да им се предписва, колко време да останат на дадено място за производство. Чувство за отговорност се изпитва не по адрес на сътрудниците, а само за високите печалби на акционерите".

По същата тема: дюселдорфският вестник "Ханделсблат":

"Решенията къде да се произвежда са предприемачески решения пар ексаланс. Допуснати в тази област грешки вече са докарвали цели концерни до фалит. В много браншове, където конкуренцията е жестока, редовните местения на производствените мощности, са част от всекидневието. В текстилната индустрия керванът си върви примерно от 20 години насам, като се мести през 2-3 години на нов оазис. Днес Китай, утре Бангладеш, вдругиден - може би в Лаос. Само защото тази система функционира, все още можем да си купуваме тениските по две-три евро. И мобилните телефони днес са част от масовите стоки, които могат да бъдат произвеждани навсякъде. Умните развиващи се страни като Китай знаят, че срещу структурните промени има само едно единствено средство: да не се оказва съпротива, а да се произвеждат все по-висококачествени стоки. Онова, което китайците и индийците отдавна вече са проумяли, очевидно още не се побира в главите на нашите политици. Те все още си мислят, че могат със субсидии да купуват работни места".

И накрая: цитат от един коментар на вестник "Франкфуртер Рундшау" за клонирането на ембриони:

"Не само, че внезапно ще могат да се лекуват неизлечими досега болести, т.е. човечеството ще бъде освободено от много от бичовете си. Не само това: човекът с клонирането на човешки ембриони, започва да играе ролята, предвидена за него в хода на техническо-медицинския прогрес: превръща се все повече в склад за резервни части. Зомбита, Франкенщайновци или защо пък всъщност не? Вампири ще населяват неякой ден нашата планета. Деликатните въпроси като например: може ли клонираният човек все още да се счита за човек или пък не е по-скоро второкачествено и третокачествено създание, ще преобладават в дебата на бъдещето".