1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на седмичния печат

19 октомври 2006

Ядреният опит, извършен от Северна Корея, компрометира и Китай. Въпреки това пекинските ръководители искат да избягнат ескалация на кризата, защото се опасяват от масово бягство на хората от Севера. “Край на приятелството” е озаглавен материалът на Джони Ърлинг, поместен в седмичника “Райнишер Меркур”:

https://p.dw.com/p/Au85

Така наречените братски отношения със Северна Корея паднаха до най-ниската си точка. “Няма какво да го крием. Този ядрен тест се отразява зле на отношенията ни” – заяви говорителят на външното министерство в Пекин. Още по-категорични са политолозите. Ян Кетун говори направо за враждебни отношения между Пекин и Пхенян, въпреки че Китай е най-големият доставчик на храни, петрол и ток. “Пекин няма повече влияние върху севернокорейското ръководство – казва той. – Единствените, с които севернокорейците все още говорят, са руснаците.” Друг политолог, Цзян Ланджу от комунистическата висша партийна школа, даже препоръчва да се спре износа на китайски петрол за Севера.

Официалната китайска политика не отива чак дотам. В Съвета за сигурност китайците гласуваха за налагането на търговско ембарго върху оръжейните доставки и замразяване на банковите сметки, от които Пхенян финансира оръжейните си програми. Северна Корея си вкара и тежък икономически автогол. През миналата година обемът на севернокорейската външна търговия е достигнал 1,6 милиарда долара, от които 1,1 милиарда се падат на вноса от Китай. Една трета от този внос са доставките на петрол.

На този фон естествено се чувстват разколебани и бизнесмените. В седмичника “Чайна Бизнес” един китайски предприемач, който от миналата година експлоатира една въгледобивна мина в Северна Корея и внася месечно 20 000 тона въглища в Китай, казва че би искал да си вземе шапката, само че нямало на кого да продаде дела си от мината.

Колко дълбоко са паднали отношенията между Пекин и Пхенян демонстрираха китайските войници край “границата на дружбата”. На около 15 км от границата те започнаха в началото на октомври да забиват тежки бетонни стълбове в земята и да опъват телени мрежи. Явно Китай се опасява от възможно масово нахлуване на севернокорейски бежанци идната зима. За пръв път границата между двете съседни страни се укрепва сякаш са враждебни държави.

На дипломатическия паркет понастоящем цари оживление. Американската външна министърка Райс е на обиколка в Япония, Южна Корея и Китай, а бъдещият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун се опитва да си уреди среща с Ким Чен Ир. Посреднически усилия полага и Москва. Вратата за подновяване на шестстранните атомни преговори остава все така отворена.

Цялата работа прилича на квадратурата на кръга: Северна Корея трябва да бъде накарана да се откаже от ядрените си амбиции без да се стигне до война и без насилствена смяна на режима отвън. “Пхенян с ядрено оръжие е неприемлив за Пекин” – подчертава политологът Цзян. Опасенията на Китай, че може да бъде въвлечен във война, са съвсем реални. Цзян смята за съвсем наивна представата, че Китай може да остане настрана при евентуален конфликт между Северна Корея и Америка и дори да спечели от подобен конфликт.