1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на седмичния печат

19 януари 2006

“Ходжите обикалят и пазаруват” - под това заглавие и надслов “Федералната разузнавателна служба разполага с информация за военните намерения на Иран” католическият седмичник “Райнишер Меркур” от Дюселдорф отпечата обширна статия, от която ви предлагаме откъс:

https://p.dw.com/p/AuEQ
I
IСнимка: AP Graphics/DW

Иран бил цивилизована нация и не се нуждаел от атомни оръжия – с тези думи президентът Ахмадинеджад в края на миналата седмица оправда възобновяването на производството на обогатен уран. Всички дейности служели единствено на производството на енергия. “Нямало ни най-малката улика”, че Техеран се стремял към бомбата. Това послание Западът слуша от месеци насам. Само, че нещо не му хваща вяра. В Международната агенция по атомната енергия /МААЕ/ се заговори за “история на замазването”. Пълното разкриване на иранската атомна програма било “неизбежно” и “отдавна необходимо”, се казва от месеци насам в решенията на УС на виенската агенция.

Скептицизмът на МААЕ се препокрива с оценката на германската Федерална разузнавателна служба БНД, която разполага с надеждни информационни източници в Иран. “Имаме много недоизяснени въпроси по иранската атомна програма”, заяви някогашният президент на БНД Аугуст Ханинг на годишното събрание на службата през ноември м.г. Сигурно било, че определени кръгове от иранското ръководство се стремяли към опцията на ядреното въоръжаване. “В случай, че опасенията се потвърдят и Иран се сдобие с ядрено оръжие, то това би имало непредвидими последствия за архитектурата на сигурността и разпространението на оръжия за масово унищожение в целия Близък и Среден Изток”, предупреди Ханинг, който след смяната на правителството в Берлин зае поста “държавен секретар” във Федералното министерство на вътрешните работи.

Германия е непосредствено засегната от иранската атомна програма. Според изводите на разузнаването Иран посредством сложна мрежа от фирми под прикритие се опитва да закупи във Федералната република съставни части за атомната си програма. Както научихме, германски следователи всяка седмица се сблъскват с по два такива опита с възможни ирански поръчки. Става дума за т.н. “технологии с двойна употреба”, т.е. както с цивилно така и с военно приложение.

Интересът на Техеран е насочен от една страна към компоненти, необходими за построяването на газови центрифуги. В тези апарати делимият уран 235 се отделя от другите изотопи. Иранските центрифуги тип П 1 и П 2 са пакистански варианти на германските изобретения Г 1 и Г 2. Инженерът Гернот Ципе разработва тези центрифуги през 50-те и 60-те години. От 1970 г. те се произвеждат серийно от германо-британско-холандския концерн Уренко. Наистина техниката в наши дни е много по-напреднала и междувременно се произвежда серията Г 15, но съставни части от по-раншните варианти могат до ден днешен да се купят свободно на пазара.

Докато газовите центрифуги са нужни за всяка цивилна атомна програма, БНД разполага с улики, говорещи и за военни цели. Така напр. ирански поръчители са се опитали да закупят от германски производител високоскоростни шалтерни механизми. Тези включватели са с многопрофилен характер, като между другото могат да се използват и като взриватели за атомни бомбаи. Кандидат-купувач бил... магазин за канцеларски стоки от Сингапур. Трети отдел на германското разузнаване БНД, отговарящ освен за оценката и анализа на постъпващата информация също и за контрола над износа, предотвратил съмнителната сделка.

Според един от оперативните работници на БНД се разкриват 9 от всеки 10 такива подозрителни поръчки.

С голямо внимание служителите от тайната служба следят и начинанията на Техеран в сферата на ракетостроенето. Страната купува от 15 години насам на световния пазар всичко, което би могло да послужи за разработката на балистични ракети. Най-важните доставчици са Северна Корея и мрежата на Абдул Кадир Хан, бащата на пакистанската атомна бомба, чието сътрудничество с Либия и Иран бе разкрито през 2003 г. Германската разузнавателна служба БНД е следила пътуванията на Абдул Кадир Хан в продължение на години, но без да разполага с ключа към тях: търговска фирма под прикритие в Дубай.

Изводът на федералната тайна служба на Германия е, че Иран се стреми да подобри далекобойността на ракетите си. Най-модерното оръжие на ходжите досега – ракетата “Шахаб 3” с радиус на действие 1300 км може да порази всяка цел в Израел. Според съвпадащите доклади на западните тайни служби Техеран работи над увеличаването обсега на действие на тази едностепенна ракета до 2000 км.