Преглед на седмичния печат

На този индийски рай под палми до ден днешен си личат последствията от търговията без граници”, пише хамбургският седмичник “Ди Цайт” и продължава така:

На родното място на глобализацията се ходи на хаджилък по бански костюм. Та нали в края на крайщата става дума за един тропически плажен рай. А и посетителят, появил се напълно облечен, твърде бързо би бил мокър до кости. На всеки няколко часа през сезона на мусонните ветрове се събират облаци и се разразява буря и тогава рибарите и техните играещи футбол деца се укриват в колибите си под палмите, а Индийският океан започва да облива с бялата си пяна плажа. След две или три минути от небето се стича топъл водопад и превръща пясъка в кално тресавище.

За силни дъждовалежи и бури пише още един останал анонимен мореплавател, плавал надолу по индийското крайбрежие през 1498 г. заедно с Васко да Гама. Една обрасла с мъх бетонна табела в наши дни отбелязва мястото, където да Гама е хвърлил котва: именно на плажа в Капад, на Малабарското крайбрежие, не далеч от градчето Каликут в югозападна Индия. Мореплавателската одисея на португалския кралски пратеник, продължила 10 месеца, отвеждайки го покрай нос Добра надежда и през Арабско море, преодолявайки навремето си монопола на арабските търговци по морските и сухопътните пътища към Индия. Така европейците от 15-ти век навлизат в глобализацията – икономическото преплитане на света посредством търговията, преселенията на хора и инвестиции в далечни страни.

Те обаче твърде късно се присъединяват към този купон. Когато Васко да Гама слиза на брега в Капад Малабарското крайбрежие вече в продължение на хилядолетия е междуконтинентален търговски център. Място за среща на китайските лодки-джонки и на арабските платноходи “дау”, разпределително място за маршрутите на подправките, отиващи на изтнок по-нататък към Китай, Индонезия или към южните архипелази, на запад към Арабския полуостров и през Червено море към Африка. Най-глобализираният плаж в света.

Това е до голяма степен свързано с мусонните дъждове. На няколко часа път навътре по сушата, по склоновете на планината Вестгхат, влажният климат открай време предлага възможност за отглеждането на най-хубавия в света черен пипер. Епоха след епоха това богатство примамва финикийци, древни гърци и римляни, араби и египтяни, китайци и монголци, християни и юдеи, мореплаватели от Суматра и Цейлон. По малабарските пристанища се мяркат дворцови пратеници и джентълмени-авантюристи, търсещи слава, приключения и именно тези черни зърна, които в отечествата им са ценни като златото.

По-нататък в “Ди Цайт” авторът на обширния репортаж за “родината на глобализацията” описва подробно ролята на подправките в средновековната световна търговия и се спира на развитието на днешна Индия и по-специално с оглед на висшите технологии.