Преглед на седмичния печат

На страниците на Райнишер Меркур публицистът Томас Гутшкер помества следния анализ под надслов " Странният гастрол на Ердоган":

" Асимилацията е престъпление срещу човечеството", заяви турският правителствен ръководител Ердоган в Кьолн-арена пред 15 хиляди свои почитатели. Дали обаче Ердоган би се осмелил да изрече тази фраза също и в Диарбекир, където кюрдите са си у дома и на които държавата, в името на " турското", от десетилетия се опитва да им нахлузи изкуствена идентичност. Те трябва да си сменят имената и да се отказват от своя език и от своята култура. Тази принудителна асимилация десйтвително беше престъпление , за което Анкара и до днес не е подведена под отговорност.

В Германия обаче има три хиляди джамии и места за молитва, стотици културни дружества, една Ислямска конференция и училища, където /като чужд език /се преподава турски. Никой не трябва да се отрича произхода си. Въпреки това има турци, които владеят перфектно швабския диалект, които са горди да работят в Даймлер и които гледат с недоумение на своите анадолски сънародници. Все по-голям става броят на онези, които решават да вземат германско гражданство. 40 процента от жителите от турски произход са дори против влизането на Анкара в Европейския съюз. Асимилация ли е това? Да , но доброволна и самоизбрана. Това гневи турските политици. Те губят турски граждани, губят избиратели, губят бъдеще. Затова Анкара непрекъснато се опитва да спечели германските граждани от турски произход за двойно гражданство, което е в разрез с германските закони и което през 2005 година доведе до скандал. Странният гастрол на Ердоган в Кьолн-арена се вмества в тази традиция. Ердоган иска турците в Германия, наричани преди гастарбайтери, не иска обаче турските германци. Това бе и причината за неговата пледоария за преподаване на турски в Германия. Страната обаче има нужда от по-малко, а не от повече паралелни общества. Все пак турският правителствен ръководител доказа едно, а именно, че който войнствено отхвърля чужди култури и който цени толкова малко свободата за самоопределение, далеч още не е зрял за Европа", констатира седмичникът Райнишер Меркур.

Във връзка с призива на Ердоган за откриване турски училища в Германия ето и кратка бележка на вестник Ди Цайт:

" Впрочем говорите ли турски? По-умно щеше да е, ако турският министър-министър председател Ердоган беше поставил този въпрос. Вярно, че в нашата страна езикът на носителя на Нобелова награда Орхан Памук е един от най-разпространените, обаче само между жителите от руски произход. В германските училища, ако изобщо, турски се преподава само за да се подобри образователната ситуация на деца от мигрантски семейства, както се казва на административен жаргон.