Преглед на седмичния печат

Големите германски седмичници са единодушни в избора на главните теми от седмицата: войната в Грузия и Олимпиадата в Китай.

Ди Цайт припомня за посещението на Обама в Германия и анализира

хода на предизборната борба в САЩ

а Райнишер Меркур прехвърля паралел между интервенцията на Русия в Грузия и нахлуванията на някогашния СССР в Чехословакия и в Афганистан. В същия вестник е поместен и критичен коментар за сирашкото положение на масовия спорт спрямо професионалния, особено в олимпийски години: „Мястото в олимпийското класиране по медали не носи никаква информация за състоянието на една нация – нито за икономическия, нито за социалния, нито за културния й потенциал или пък за сериозността, с която се води борбата срещу допинга. Независимо от това

Германия харчи доста над 100 милиона евро годишно за подпомагане на професионалния спорт

Тези пари биха свършили добра работа другаде. Защото не професионалният спорт прибира децата от улицата, за да ги заведе на футболното игрище, а онези около 90 хиляди спортни дружества, пръснати из цялата страна. В олимпийската година бюджетът за майсторския спорт нараства, а аматьорските дружества се чудят как да си осигурят за няколко часа една спортна зала, за да могат децата да потренират. Министърът на отбраната Франц Йозеф Юнг, чиито подчинени от Бундесвера вече години наред носят най-много олимпийски медали за Германия, смята, че грижата за майсторския спорт в Германия поддържа имиджа на страната в чужбина. Юнг обаче греши. Ако се дават повече пари за масовия спорт, това ще се отрази благотворно върху съзнанието на милиони деца и юноши. И то много по-благотворно, отколкото се отразява професионалният спорт”, коментира Райнишер Меркур. В Ди Цайт Томас Асхойер критикува

плановете на италианското правителство да изкарва повече пари от културното и архитектурно наследство на страната

Всяка държава си има врагове, но държавата Италия има един в повече – самата себе си. Министър-председателят Силвио Берлускони иска дотам да втали държавата, че тя да заприлича на стегната частна фирмичка. Фирмичката Италия ще се грижи само за най-основните неща, всичко друго ще вършат инвеститорите. Защото инвеститорите могат онова, което държавата уж не може:

от мъртъв капитал те правят живи пари

Правят ги например от културното наследство. Три двореца във Верона вече са обявени на търг, в Агридженто градската управа дава под аренда целия храмов квартал. Пазителите на културното наследство вече се опасяват, че скоро външни фирми ще се настанят в културните паметници. Например – специалисти по еротично бельо или пък други ценни помощници в борбата на измъченото човечество за оцеляване. Нека да си го повторим: в родината на класическата античност правителствените партии разграбват неотчуждимото културно наследство на републиката. Те плячкосват народното богатство, за да бъдат преизбрани от същия този народ. Защо ли? Ами защото държави, които гледат на себе си като на фирми, имат една-единствена цел: да намалят данъците. А избори се печелят от онзи, който обещае най-ниските данъци. Но такава политика не е без пари. Тя се заплаща с миналото и с една агресивна грижа за сигурността. В Италия вече върви гигантска офанзива срещу дребната престъпност, срещу бедните, бездомните, клошарите, скитниците и прочие, които, според Берлускони, снижавали продажната цена на красива Италия, коментира Ди Цайт.