Преглед на списанията „Шпигел”, „Щерн” и „Фокус”

Тази седмица първите страници на трите списания са далеч от политическите теми. „Шпигел” посвещава броя си на новооткритите в германска пещера рисунки на пещерни хора отпреди 35 хиляди години. „В началото беше изкуството”, пише с апломб на заглавната си страница „Шпигел”. ”Щерн” продължава серията си за любовта и секса в различни точки на света, като този път описва коренно противоположните практики, които съжителстват в Израел. „Фокус” пък предлага на читателите си най-новите лекарства и терапии срещу различни видове алергии.

„Шпигел”публикува любопитна статия, в която анализира

политическата ситуация в Турция, месец преди предсрочните парламентарни избори. Статията е озаглавена: „Битка за центъра” и в нея се твърди, че Ердоган издал разпореждане за нов курс на ръководената от него ислямско-консервативна партия. Целта е да се постигне нов имидж и привличането на либерално и ляво настроени избиратели, дори и политически противници. Според „Шпигел” обаче решаващо е отношението към кюрдската радикална партия ПКК. В статията четем:

Въпросът, защо заради ПКК в Турция продължават да умират хора , най-голямата избирателна хипотека за партията на Ердоган. „Хората не питат, защо жените са пребрадени, а това, защо ние не успяваме да се справим с тероризма”, казва член на ръководената от Ердоган ислямско-консервативна партия пред „Шпигел”.

Медиите като играчка в ръцете на бизнесмени и политици – на тази тема е посветена статия в списание „Фокус”. Тя дава няколко конкретни примера за зависимостта, в която са поставени няколко важни френски издания и натиска, който индиректно упражнява френският президент Саркози. В статията четем:

„Необичаните поводи изискват необичани мерки”, казали си стачкуващите журналисти от най-известния във Франция икономически всекидневник „Les Echos“. Те, заедно с още 26 други представителства на френски издания, поискали от президента Саркози, да защитава по-добре независимостта на пресата. Причината е в изразените от британската издателска къща Pearson намерения да продаде „Les Echos“ на парижкия концерн за луксозни стоки LVMH. „Шокирани сме от това, че ни продават на концерн, за който пишем ежедневно”, казват френските журналисти от „Les Echos“. Pearson притежава между другото и известния Файнешъл таймс, а един от собствениците на LVMH е Луи Витон.

„Les Echos“ е един от малкото вестници във Франция, които все още не са в ръцете на могъщи групировки. Явно е обаче, че без тяхната финансова сила френските вестници не могат да оцелеят. За послеедните пет години всекидневниците във Франция изгубиха половината от рекламните си приходи. Само три издания продължаваха да бъдат печеливши: „Les Echos“,спортния - L Equipe и католическия La Croix.

Тази критична ситуация стана политически въпрос едва след избора на Саркози за президент. Като бивш кмет на най-шикозния парижки квартал Ньои Саркози има тесни контакти с френските медийни гиганти. Шефът на LVMH, които сега иска да купи „Les Echos“ е кум на Саркози, също както и собственика на най-големия частен телевизионен канал TF 1. Да не говорим за това, че навремето като адвокат Саркози се е занимавал с доста щекотливи наследствени въпроси на семейство Дасу, в чиито ръце е Le Figaro и Арну Лагардер , собственик на Paris Match.

Той се намеси възможно най-грубо в редакционната дейност на изданието. Лагардер уволни главния редактор на Paris Match, защото допуснал публикация за любовна афера на жената на Саркози – Сесилия. Освен това пак собственикът Лагардер махна в последния момент от неделното издание JDD

информацията за това, че Сесилия не е гласувала на президентските избори.

Много разочаровани и дори уволнени френски журналисти бягат в онлайн-изданията, при това успешно. Там, където те информират за особено пикантни и щекотливи въпроси, към това спада всичко, което засяга съпругата на Саркози, броя на посещенията във въпросната интернет-страница, нараства бързо на 600 хиляди. Един от основателите на онлайн-изданието Rue 89 Пиер Аски не може да скрие задоволството си от подобен успех: „Явно, че ние сме се превърнали в един вид Амнести интернешънъл за цензурирани журналисти”, казва за списание „Фокус” Пиер Аски.