Преглед на списанията „Шпигел”, „Щерн” и „Фокус”

„Цената на страха” пише на заглавната си страница списание „Шпигел” и обяснява темата на броя си така:

„Как тероризмът притиска правовата държава”. „Фокус” пък преоткрива темата за по-евтиното лечение в чужбина и публикува мнения на германци за различни клиники, най-вече в Източна Европа, Турция и Бразилия. Основната статия, озаглавена „Операция под палми” започва с хвалби по адрес на стоматологичната клиника „Дентапрайм” край Варна. В нея четем:

„Всяка сутрин, когато Ханс-Юрген Алберти си мие зъбите, си мисли за една малка шикозна кола. Месарят от Висбаден я спечелил при стоматолога си. В Германия му поискали 30 хиляди евро, за да оправят зъбите му – прекалено скъпо за 66-годишният Алберти. Тъй като обаче той самият не можел да понася чейнето си, той се поровил в Интернет, а после се качил на една от евтините авиокомпании. На българското Черноморие чу поставили имплантанти и корони. Успоредно с това Алберти се наслаждавал няколко седмици на слънце и пясък. В крайна сметка за всичко – самолетни билети, зъби, хотел и храна платил девет хиляди евро. „Спестих 21-на хиляди евро”, радва се Алберти и показва гордо новата си блестяща усмивка”, пише списание „Фокус”.

Тема на броя в „Щерн” е новият етап в така наречената потърмания. Поводът: на 12-ти юли е премиерата на „Хари Потър и ордена на Феникс” в германските кина, а на 21-ви юли на английски език излиза последната седма част на Хари Потър. Ето защо според „Щерн” лятото ще мине под знака на тоталната потърмания.

„Една книга за деца е най-страхотната медия на дигиталното ни съвремие. От десет години насам един шотландски ученик по вълшебства кара милиони фенове да затаяват дъх”, пише „Щерн” и се опитва да разгадае, на какво се дължи чудото, създадено от британската писателка Джоан Роулинг. В статията четем:

„Нищо от това, което Роулинг пише не е ново. Тя създава вариации на една история, която е толкова стара, колкото и човечеството. Един герой, който изобщо не подозира за метафизичната мисия, която му е отредена да изпълни, както и за извънземните сили, които дремят у самия него. Първоначално той пренебрегва знаците на съдбата, защото се мисли за един най-обикновен нескопосник. Все пак обаче, той се решава и подема голямата битка, и така нататък.... Роулинг използва и разкрасява мита за героя, който тръгва по света, за да го спаси. Помагат й невероятната фантазия и любовта към детайла. При това британската писателка използва един ироничен и загадъчен изказ, който съблазнява в еднаква степен читателите в Китай, Русия и Бразилия. Така произведенията й се превръщат в нещо като хит в износа на британския хумор.

Точно този тон ги издига над близките по конструкция фантастични светове в „Междузвездни войни” и „Властелинът на пръстените”. Голямата разлика обаче е в това, че в „Междузвездни войни” бяха прахосани стотици милиони долара за специални ефекти и цели армии от статисти. Разходите за производството на един манускрипт на „Хари Потър” са около четири евро. Или може би седем, е добре – девет, най-много. Повече от това едва ли може да струват един химикал и един бележник”, пише „Щерн”, припомняйки индиректно за начина, по който Роулинг написва първата книга за „Хари Потър” в едно от кафенетата на Единбург. „Най-невероятните картини и най-страхотните ефекти възникват все още на едно и също място, което нито един медиен магнат не може да монополизира: във фантазията. В това винаги е била истинската магия на Хари Потър”, заключава списание „Щерн”.

А за потайнствеността и манията около седмата последна част на Хари Потър, която ще излезе на 21-ви юли, „Щерн” пише:

В нея се стига до финален сблъсък между доброто и злото – само толкова се знае за съдържанието й. И още нещо: в края й ще има двама убити.

Страниците на Интернет вече са прегрели от всякакви догадки за това, който ще умре. Приятелката на Хари Хермине? Може би. Или пък приятелят му Рон? И това е възможно. А може би самият Хари? Е това ще доведе до пълен потрес! И за да не излезе и най-малкият детайл наяве, британското издателство Блумсбъри даде книгата за печат в един малък източногермански град и взе мерки за сигурност, които не са по-малки от тези в Гуантанамо , отбелязва списание „Щерн”.