Преглед на списанията “Шпигел”, “Щерн” и “Фокус”.

“Край на стреса” пише на заглавната си страница “Щерн”. В края на летните отпуски списанието явно е решило да помогне на читателите си, да се аклиматизират отново към работното си място, давайки им ценни съвети за това, как да избегнат стреса. “Фокус” пък използва откриването на международното автомобилно изложение във Франкфурт, за да представи най-новата тенденция в бранша. Нейното мото според „Фокус” гласи: „Евтино.Чисто.Стилно”.

Списание “Шпигел” посвещава темата на броя си на 30-та годишнина от така наречената “германска есен”, в която левият терор достига кулминационната си точка. Ще ви представим статия, свързана с друга мрачна годишнина – атентатите от 11-ти септември. “Шпигел” спира вниманието си върху живота на мюсюлманите в САЩ днес. В статията озаглавена “По-добрите американци” четем:

Повечето от новите мюсюлмани, придобили американско поданство, идват в САЩ през 60-те години от Югоизточна Азия, Иран и Афганистан, от арабските страни, Европа и Африка. Междувременно днес в САЩ има от три до седем милиона американски мюсюлмани. Никой не знае точната цифра, защото тук няма задължение, да се обявява религиозната принадлежност и защото изповядващите исляма не се регистрират, както в християнските църковни общини.

По правило придошлите в Америка мюсюлмани се приспособяват бързо и се опитват да се превърнат в пример за подражание. Те са тихи и прилежни, получават убежище и остават. Политиката не ги интересува, докато не идва 11-ти септември 2001-ва година. Само за един предиобед таксиметрови шофьори, готвачи и келнери се превръщат в потенциални терористи. Нападанията над мюсюлманите се увеличават с 1600 процента само за една година. И все пак ако има американски отговор на проблемите, то тогава американските мюсюлмани дават най-американския отговор на атентатите от 11-ти септември. Те приемат този ден не само като предизвикателство, но и като шанс. Шест години след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон американските мюсюлмани имат самочувствие и влияние както никога досега, печелят като средностатистическите граждани на страната, разказват историята на успеха си в телевизионни предавания и се стремят към постове в политиката. Американски сенатори предлагат на сънародниците си-мюсюлмани практика в офиса си, депутати в Конгреса назначават мюсюлмани за говорители или пък за шефове на администрацията си. В американското външно министерство има дори посланичка-мюсюлманка, която е главен съветник по въпросите на равноправието. Междувременно американците поверяват на мюсюлмани ключови позиции. Заместник-кметът на Лос Анджилис е мюсюлманин. Ариф Аликхан отговаря дори за въпросите, свързани със сигурността на града. Той координира борбата срещу престъпността и назначава полицаи. “Никога не съм имал чувството, че религията ми е изписана на челото”, казва Аликхан. Само че 11-ти септември изтласква мюсюлманите в центъра на общественото внимание.

Те идват от най-различни части на света, говорят десетки езици и практикуват различни обреди. Този плурализъм, подчертават експерти, дава едно голямо предимство. За разлика от европейските мюсюлмани с техните монолитни общности, като например алжирците във Франция или пък турците в Германия, в САЩ няма етническа група, която да доминира. Вижда се, че американците имат по-устойчива политика спрямо имигрантите, отколкото Европа. По-голямата част мюсюлмани, отправили се към САЩ са по-малко образовани в сравнение с тези, които се установяват в Европа. Въпреки това повечето мюсюлмани в Европа са все още част от ниските социални прослойки. Ето защо в министерството на националната сигурност във Вашингтон не се опасяват от това, че следващите атентати биха могли да са дело на американски мюсюлмани. Много по-съмнителни им изглеждат мюсюлманите във Великобритания и останалата част от Европа, пише списание “Шпигел”.