1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Преглед на списанията „Шпигел” „Щерн” и „Фокус”.

5 ноември 2007

Темите: "Тиха дипломация или категоричен отрицателен отговор – Берлин търси отговор на американските планове за нападение на Иран” и „Новите учебници по история на Русия - как Путин полира имиджа на Сталин ”.

https://p.dw.com/p/C1ab
Снимка: AP

„Шпигел” отбелязва 18-та годишнина от падането на Берлинската стена с тема на броя, в която представя навършващите пълнолетие германци, родени на девети ноември 1989-та година.

„Фокус” и „ Щерн” излизат със здравни теми по заглавните си страници: новите технологии при лечението на рак и проблемите с очите.

„Шпигел” публикува обширна статия, посветена на различните позиции в германската външна политика по повод на американските планове за нападение над Иран. Според списанието германската канцлерка, която тази седмица ще се срещне с американския президент Буш, залага на тихата дипломация, докато външният министър и много германски политици от различни партии настояват за ясно и категорично „не” на евентуално нападение над Иран. „Шпигел” пише:

„Натискът към открит и ясен отговор е в резултат от натрупания досега опит. Когато през май 2002-ра Буш пристигна в Берлин, германците се опасяваха от американско нападение над Ирак. Шрьодер посрещна госта като добър приятел. Двамата обсъдили ролята на умиротворителните сили в Афганистан, борбата срещу тероризма и шансовете на германците за победа на световното по футбол през 2002-ра година. Едва към края на разговора Шрьодер попитал, дали все пак да не поговорят и за Ирак, защото журналистите вече чакали навън. Буш обаче махнал с ръка: нищо не било решено, така че нямало за какво да говорят, спомня си свидетел на срещата. Шрьодер въздъхнал облекчено и не настоявал повече. След срещата пред журналисти Буш заяви, че

„ няма на бюрото си планове за военно нападение и това е самата истина”. Два месеца по-късно Шрьодер се усети и в хода на предизборната кампания атакува директно Буш заради очакваното нападение над Ирак. Различната интерпретация на разговора между двамата задълбочи кризата в германско-американските отношения. По това време Щайнмайер беше най-близкият съветник на Шрьодер. Затова днес като външен министър той прави всичко възможно за избягването на фатални недоразумения както в миналото. Не случайно по време на конгреса на германската социалдемократическа партия Щайнмайер предупреди САЩ открито, да не предприемат военни авантюри. „Това не е партийна риторика. Евентуално военно нападение над Иран ще има опустошителни последици за целия регион ”, заяви германският външен министър по време на посещението си в Тел Авив.”

А ето как списание „Фокус” коментира започналото в Русия с благословията на Путин полиране на имиджа на диктатора Сталин:

Сталин е добрият водач, а неговият кървав терор – процес на модернизация. В бъдеще руските ученици ще изучават така наречените добри страни от управлението на диктатора. Нови помагала за обучението по история, предназначени за учителите, омаловажават тъмните страни на Съветския съюз. Така те са напълно в тон с новото време. Самият президент Путин апелира към руските педагози, да не създават у учениците си чувство за вина заради историята на Родината им. По време на комунизма е имало грешки, но като цяло страната е вървяла в правилната посока и е успяла да се противопостави на експанзията от Запад. В този тон са издържани две от новите учебни помагала за учители в Русия. В тях Сталин е представен като талантлив водач, който има също толкова важно значение за страната както цар Петър Велики. Лагерите като например Гулаг,годините на неистов глад и чистките, коствали живота на милиони души, са представени като присъщи на системата. Въпреки всичко те все пак са помогнали за извеждането на Русия от кризата. Освен това Сталин не създал съзнателно култа към личността му и не го искал. Поробването на Източна Европа, наричано „ освобождение” било в крайна сметка нужно на Съветския съюз като пръстен на сигурността, който не допуснал тези страни да бъдат подарени на САЩ. Отрицателно се оценява времето на Перестройката , защото тогава заради Горбачов въпросния пръстен на сигурността бил разчупен.

Самият Путин даде наскоро отговор на въпроса, защо досега местните учебници представяли мрачно руската история. „Много от тези учебници са написани от хора, които получават пари от чужбина. А който плаща, той поръчва музиката”, заяви Путин.

Може би точно затова новите учебници по история славословят шефа на Кремъл. В тях пише: „Не случайно Елцин каза, че всеки руснак свързва надеждите си за бъдещето с името на Путин”.

С този недвусмислен цитат завършва статията в списание „Фокус”.