Преглед на списанията Шпигел, Щерн и Фокус.

Тази седмица списание Щерн посвещава броя си на темата за завистта. Повече и по-малко известни личности в Германия стигат до баналния извод, че завистта все пак има положителен ефект, защото подхранва амбициите на човека. Списание „Фокус” пък раздава ценни съвети на читателите си за това, как да се справят с новата данъчна реформа и дори да спечелят от нея.

Ще ви представим по-подробно статия от списание „Шпигел”, която хвърля нестандартен поглед към срещата на германската канцлерка със саудитския крал миналата седмица. Неговата визита беше широко коментирана от германската преса най-вече заради скочилите цени на нефта. Не без ирония и явно с достатъчно много информация от кухнята „Шпигел” описва високопоставената среща така:

От време на време Ангела Меркел трябва да посреща гости, които не са й по сърце. Този път обаче нещата изглеждаха още по-зле, защото на среща й седеше нейният антипод. Републиканката срещу краля, демократката срещу деспота, жената срещу потисника на жените, християнката срещу мюсюлманина, изповядващ строго религията си. Германската канцлерка се срещна със саудтиския крал в Берлин.

В сряда двамата седнаха на една маса, за да обядват. За германците имаше вино, за арабските гости - вода и лимонада. Абдула се постара да разясни на Меркел, с колко много привилегии разполагат жените в арабския свят и как те имали право да обитават охранявани помещения, в които можели да се движат спокойно. В този момент някои от германските слушатели си помислиха, че са открили нов ефимизъм за „крепостничество”. Самата Меркел си пое дълбоко въздух и застина в напрегнато очакване. Участник в обяда разказа по-късно, че усетил, как канцлерката едвам се сдържала. Абдула обясни също така, че най-голямата привилегия на жените е, да са тихи съветнички на техните съпруги. Меркел побърза да смени темата.

Това посещение и без това беше достатъчно мъчително. съпровождаха информации за скочилата до сто долара на барел цена на нефта, което си е добра новина за саудитците и лоша – за германците. В съответствие на това саудитският крал се държеше като ръководител на световна сила. Той пристигна в Берлин с 11 самолета и държеше, канцлерката да го посрещне още на летището, макар че по протокол това посещение беше работно, а не официално. След което най-дългата автомобилна колона на годината го отведе до хотел Адлон , където трябаше да отседне с целия си антуража. Три дни подред целия площад Паризер платц около Бренденбургската врата беше отцепен. За делегацията на саудитския крал стояха на разположение 60 до 70 лимузини като грозна демонстрация на супер-богатство. За три дни саудитският крал бе и господар на Берлин. Той властваше над правителствения квартал и определяше правилата. В негови ръце е нефтът.

Но и Германия не направи живота на Абдула лесен. Първо, трябваше да се срещне с жена –канцлер, управляваща държавата, а после- с клета на Берлин- Клаус Воверайт, който е хомосексуалист. А в Саудитска Арабия, знае се, отношението към хомосексуалистите е по-лошо и от това към жените. Наказанието е от 200 удара с камшик до лишаване от свобода. Е, кралят беше все пак любезен с Клаус Воверайт, който обаче трудно се ориентирал, кой всъщност е Абдула сред толкова много араби с дълги роби и кефеджета на главите в хотел Адлон. По време на общия обяд Абдула се интересувал най-вече от соколите, които имали гнездо в една от кулите на берлинското кметство.

Жени и соколи - това бяха кралските теми по време на визитата. Все пак по време на разговорите с Меркел и Щанмайер ставаше дума и за външна политика, най-вече за Близкия изток. Саудитска Арабия важи като фактор на стабилността, така че по много теми двете страни бяха на едно мнение. Кралят се държа особено мило, когато ставаше дума за цената на нефта. И той не бил щастлив със сумата от сто долара на барел . 60 до 65 долара е честната цена за барел нефт, каза Абдула. Какво са няколко милиарда долара по-малко за него!

То и без това човек не може да получи всичко с пари. Но и в този случай някои от арабските гости знаеха, как да с помогнат. По време на официалния обед в берлинското кметство особено много им харесаха стъклените подложки за чинии, на които беше гравирано менюто – на арабски и немски език. След обяда няколко от тях липсваха.