Предвидим край на окупацията в Ирак?

Необходими бяха продължителни и упорити преговори между иракското правителство и САЩ, докато се стигне до споразумение за бъдещия правен статут на американските войски в Ирак. След това депутатите в Багдад трябваш да гласуват споразумението, което бе едва ли не по-мъчително от самите преговори. Със своите привърженици и с подкрепата на кюрдския коалициoнен партньор министър-председателят Нури ал Малики вероятно щеше да има мнозинство. Той обаче искаше

колкото се може по-широко одобрение

за да укрепи собствената си позиция. Сега, след като Нури ал Малики получи това одобрение, все пак остава открит въпросът, дали тази стъпка действително ще доведе до спокойствие в Ирак и преди всичко до предвидим край на окупацията. Има ред причини за съмнения. Едната е, че американците и иракчаните третират по различен начин споразумението. За САЩ то е само едно от общо 80 споразумения в световен план, които регламентират правния статут на американски войници. За иракчаните пък това е на първа линия споразумение за изтегляне на американските войски до края на 2011 година.

На хартия всичко изглежда наред. Под въпрос е обаче, дали споразумението действително ще бъде реализирано. Няма нужда на американците да се приписва евентуална недобронамереност, но три години са твърде дълъг период, през който могат да се случат много неща.

Евентуално влошаване на ситуацията

в Ирак по отношение на сигурността би изправила във Вашингтон също и Барак Обама пред дилемата, дали американските войски би трябвало да напуснат страната преди да се нормализира положението. Едно такова изтегляне автоматично ще бъде изтълкувано като поражение за САЩ.

Дори и за иракското правителство най-големият интерес, естествено, е след евентуално изтегляне на американците страната да не потъне отново в хаос. Но за три години може да се случи много, също и нещо положително. На иракчаните може само да се пожелае съгласието за споразумението да открие нов раздел, може би последния в неописуемата история на изминалите години.