Предизборно рамо от Москва

Приятел в нужда се познава. Тази максима е в сила не само в личния живот, а и в политиката. Федералният канцлер Герхард Шрьодер и руският президент Владимир Путин поддържат, както е известно, тесни политически и лични връзки. Че Шрьодер и неговата СДП губят точки за предсрочните парламентарни избори и перспективата за изборна победа е слаба, става ясно от вскеднивно провежданите анкети. Наистина при това положение появата на московския приятел не може да извърши чудеса, но все пак може да допринесе на уважаемата публика да се презентира за пореден път образа на канцлера като крупен световен политик и космополит.

Герхард Шрьодер рамо до рамо с най-важните личности на света: първо с френския президент Жак Ширак, два дни по-късно – с руския Владимир Путин – това впечатление сред електората може да се окаже само от полза преди решаващата дата. Или с други думи: 10 дни преди предсречноти избори на голямата берлинска сцена ще се представи нова постановка на пиесата “Среща на върха между държавници”.

Ако по време на втория канцлерски мандат на Шрьодер имаше някаква външнополитическа константа, то това беше неразрушимата му дружба с Владимир Путин. Нищо не успя да помрачи тази връзка. Нито войната в Чечения и продължаващите нарушения на човешките права на Кавказ, нито разграждането на правовата държава и обезвластяването на демократичните институции в Русия, нито ограничаването свободата на печата, нито претенциите на Русия да бъде велика сила, нито намесата на Путин в предизборната борба в Украйна.

Руско-германските връзки през тези 4 години носеше отпечатъка на личното приятелство между двамата ръководни политици и се основаваше на солидната макар и все още ведостатъчна база на икономическото сътрудничество. Ала докато Владимир Путин е все още в апогея на властта си, то Герхард Шрьодер би трябвало да е сериозно загрижен за политическото си бъдеще. Т.е. официалната визита от Москва идва точно навреме.

Нещата няма да се ограничат с ръкостисканията, прегръдките и съвместните фотографии. Малко мегаломански федералното правителство се стреми да вдигне и външно-политическата цена на блиц-визитата и разработва германско-руска мирна инициатива за Иран. Ала кой взима подобни неща все още насериозно в навечерието на германските избори?

А и както обикновено визитата на президента ще бъде свързана с крупен икономически проект: очевидно намеренията са за подписване на предварителен договор за нов балтийски газотръбопровод. Отново се залага на силата на изобразителния материал и внушителността на властимащите, и отново на политическата конкуренция се демонстрира, кой все още държи в ръцете си външно-политическата компетенция на Германия.

Покра всичко това кратката визита на външно-политическия експерт от ХДС Волфганг Шойбле в Москва създава впечатлението за нещо скромно: няма Путин, няма прегръдки, няма клетви за дружба. Шойбле посети руската столица като пратеник на кандидатката за канцлерството Ангела Меркел. Всъщност той възнамеряваше да разясни на Москва външно-политическите основни черти на бъдещо правителство на ХДС в Германия. Той срещна обаче твърде слаб интерес. Вместо това Шойбле трябваше след завръщането си да отговаря на неприятни журналистически въпроси за правата на човека или за конфликта в Чечения – теми, които както той самият малодушно призна, “малко позасегнал” по време на разговора си с външния министър Сергей Лавров. Освен това и сред християндемократите очевидно в сила е постоянството в политиката спрямо Русия. Шойбле го нарече “по-нататъшното развитие на отношенията”, което разбира се не бивало да бъде за сметка на трети страни, да се чете: “на САЩ”.

А това означава: прегръдки с евентуална бъдеща канцлерка Mеркел надали ще има. Но също едва ли ще има и нови акценти и критични импулси в германската руска политика. Всички, които евентуално са проявявали подобна загриженост в Москва, могат още от сега да са спокойни.