Преди изборите за европейски парламент

Днес политиците могат само да мечтаят за участие на избирателите, както по време на първите преки избори през 1979 година. Тогава 65 процента от германските граждани отидоха да гласуват. Според едно допитване извършено от социологическия институт Галъп средното европейско равнище ще е само малко над 50 процента. При това различията в сега за пръв път 25-е държави членки са много големи. Начело е Белгия, където същевременно се провеждат местните избори. Там над две трети от правоспособните избиратели имат намерение да гласуват и за Европа. На другия край на скалата е Чехия, където само 20 процента са сигурни, че ще гласуват. Германия с очакваното участие от 42 процента се намира в средата на таблицата. Това обаче ще са три процента по-малко отколкото преди пет години.

При решението за участие или неучастие в гласуването явно въпроси като европейската конституция играят второстепенна роля. Над 70 процента от интервюираните, които искат да гласуват, заявяват, че се интересуват от проблемите на родината си, като например работните места или пък защитата от тероризъм. Редица национални опозиционни партии призцовават за изразяване на протест срещу правителствата, както направиха ХДС и ХСС, които призовават да се покаже червен картон на канцлера Герхард Шрьодер.

Онези, които не искат да гласуват, изтъкват, че с гласа си за един от 732-ата евроепйски депутати не могат да и без друго да променят нищо. Политологът Оскар Нийдермайер от Свободния университет в Берлин има дава право. Съотножшенията в Брюксел не се променят от резултатите в гласуването. Парламентът там нито може да състави правителство, нито пък ефективно да контролира едно от правителствата.

В проучването много избиратели се оплакват, че имат твъррде малко информация за Европа. Само 37 проценат могат да посочат датата на изборите. И едва 40 процента знаят, че от 1 май ЕС се състои от 25 държави членки. Все пак 77 процента вярват, че членството на страната им в ЕС е положително явление. Има обаче една слаба утеха за европейските депутати, защото от години участието в изборите на национално или общинско равнище постоянно спада. Те значи не са единствените, които имат проблеми с нежелаещите да гласуват.