Преди 25 години германските Зелени основаха федералната си партия

Непосредствено след учредителния конгрес на ”Зелените” през януари 1980 год. в Карлсруе според някои коментатори съдбата на новооснованата политическа сила изглежда решена: ”Краят на зелените надежди” пише мюнхенският ”Зюддойче цайтунг”. ”По-гаотично не можеше да бъде”, се казва в списание ”Шпигел”. Вътрешнопартийните разправии около приема на ляво-радикалните групировки предизвикват ожесточени дискусии като предвестници на по-късно придобиващите все по-голямо значение спорове между противостоящите си крила на партията: радикално екологическите ”фундита” /от ”фундаменталисти”” и по-скоро прагматичните ”реалоси” /от ”реалисти”/. Исканията за незабавен отказ от атомната енергия, разпускането на НАТО и за екологично-ориентирана икономика стряскат потенциалния електорат. Особеното наблягане върху темата ”защита на околната среда” е обаче най-голямата заслуга на ”Зелените”, смята Карл Рудолф Корте, политолог от университета Дуйсбург/Есен:

Корте:

”Това доведе до поемането на тези теми от утвърдените партии и навсякъде във федералните провинции бяха създадени министерствата на околната среда. Така би могло да се каже, че тази първа фаза на възход беше свързана с нещо като ”капан на успеха”. Защото други политически сили поеха подобни инициативи и това същевременно ограничи по онова време "Зелените".”

Допълнителни ограничения за партията предизвиква собствената й политическа култура: с първоначално съблюдавания ротационен принцип за депутатите, които трябва на всеки две години да сдават мандатите си в Бундестага и с доскоро стриктното разделение между партийните постове и парламентарните мандати ”зелените” често си пречат сами. Въпреки всичко с екологически-орииентираната си политика те будятт много симпатии, тъй като големите и утвърдени вече партии всъщност не включват истински в програмите си темата за околната среда. Благодарени на силната потребност сред населението от екологическа алтернатива Зелените успяват на почти всички избори да спечелят мандати. Най-големият им успех по онова време е несъмнено първата червено-зелена коалицияя с ГСДП в провинция Хесен през 1985 год. Тогава там министър на околната среда става днешният външен министър Йошка Фишер. Колкото и преуспяваща да е обаче партията навън, вътрешнопартийните раздори се усилват. Почти всяка следваща година е свързана с нови лица начело на Зелените. Фундаменталистите и реалистите спорят ожесточено за бъдещето на партията.

Политическия пергий настъпва след обединението на германия в 1990 год: западно-германските зелени не успяват да влязат в парламента на изборите за Бундестага; с лозунга ”Всички говорят за Германия, ние говорим за климата” те не успавят да завладеят електорат. Докато в това отношение партията на проявява достатъчно чувствителност по темата за германското обединение, то по друга една линия Зелените се оказват твърде чувствителни. Едва през 1993-та западно-германските Зелени се обединяват с източно-германското гражданско движение ”Съюз 90-та”. Оттогава партията официално се нарича ”Съюз 90-та/Зелените. А през 1994 се удава завръщането в Бундестага благодарение на крилото на реалистите около Йошка Фишер. След като той поема председателството на фракцията в Бундестага, 4 години по-късно следва и окончателния пробив: в 1998 год. Зелените стават за пръв път съуправляваща сила на федерално равнище. Колко много се е променила тази партия, пролича от съгласието на някога стриктно пацифистката партия за бойните действия на НАТО в Косово – също солово постижение на заления патриарх Йошка Фишер, както смята и политологът Корте:

Корте:

”това беше особено трудно. Че успя да го постигне е безспорно неговата заслуга. В партия, която се заражда като анти-военна, като партия на мира, като движение за мир, това вероятно е най-голямото предизвикателство. И това се удаде, не без борба и не без противопоставяне, но се удаде.”

Заедно с ГСДП през следващите години са взети и други нелеки решения: за реформирането на данъчната и на социалната система, за изпращането на войски в Македония и Афганистан. И във вътрешно-партиен аспект през 2003 година се приема чрез общо гласуване отменянето до голяма степен на разделението между партиен пост и парламентарен мандат. И докато ГСДП на изборите за Бундестаг през 2002 година както и на следващи избори губи все повече от електората си, то Зелените почти навсякъде в Германия успавят да запазят равнището си или дори да подобрят резултатите си. Според Корте обаче подобно развитие не е изненадващо. Според политолога Зелените не са и навеки обвързани със СДП. На общинско равнище вече има повече коалиции с ХДС отколкото със СДП. Например в провинция Северен Рейп Вестфалия. Според Корте е възможна на следващите избори за Ландтаг – в провинция Баден-Вюртемберг за пръв път подобна коалиция да се сключи и на равнище федерална провинция.