Преди 60 години беше създадена Световната здравна организация.

Всяка година в света загиват над милион и половина души от малария, около два милиона души от туберкулоза и приблизително два милиона и 800 000 души от СПИН. Борбата срещу тези и други заразни болести засега изглежда безперспективна. Една от причините за това е постоянната мутация на вирусите. През май тази година например в Намибия избухна епидемия от полиомиелит – детски паралич – и то в една мутирала форма, която е много опасна и за възрастни. Междувременно близо три четвърти от починалите са на възраст над 18 години. Към това се добавя факта, че ваксината против полиомиелит трябва да се транспортира в хладилни камери, защото е много топлочувствителна. Това пък оскъпява масовите ваксинации тъкмо в Африка, където опасността от епидемия и без друго е най-висока.

Едрата шарка от 1977 година насам се счита за изчезнала – и това е най-големият успех, с който СЗО може да се похвали досега.В крайна сметка тогава за пръв път беше победена една епидемия. Вирусите на шарката обаче не са окончателно изчезнали: в руски и американски лаборатории все още държат проби от тях, въпреки настойчивите апели на СЗО да унищожаването им. Зад това се крие опасението, че терористи биха могли изкуствено да създадат вируси на едрата шарка и да подготвят нападение , срещу което светът да не е подготвен. Германският епидемиолог Оливер Разум пояснява:

“По принцип подобни вируси могат да бъдат създадени изкуствено. Това вече беше направено при някои обикновенни – просто устроени вируси – като този на детския паралич. Затова се смята, че е само въпрос на време, същото да се окаже възможно и при по-големи вируси като този на едрата шарка. След това не може да бъде изключена вероятността подобни изкуствено създадени вируси да бъдат използвани в био-терористични атаки. Поради тази причина, никой в света не може сериозно да очаква, че наличните вируси на едра шарка, държани в отделни лаборатоории ще бъдат унищожени – защото в случай на нужда – ще са необходими много по-големи усилия за създаването на ваксина.”

Понякога СЗО все пак успява да накара някои правителства, които не са особено склонни към сътрудничество, да действат разумно. Най-добрият пример в това отношение беше епидемията на остър респираторен синдром / ТОРС/ в Китай. Под натиска на СЗО, в Китай бяха допуснати международни експерти за да анализират опасността от епидемия и да дадат препоръки за действия на съседните страни.

“Тази концепция се нарича Световно правителство по проблемите на здравеопазването” – пояснява епидемиологът Оливер Разум. Това означава, че СЗО събира данните си на място и взима решения, без да се съобразява с действията, предприети от съответните национални правителства и техните интереси. Подобно поведение е необходимо при опасни епидемии като острия респираторен синдром или птичия грип, където има нужда от спешни контрамерки.”