Предпазна клауза за България в ЕС?

Възникналото през седмицата напрежение между депутати от Коалиция за България и министър Меглена Кунева по повод предупреждението на главния преговарящ, че е възможно да бъде наложена частична предпазна клауза по глава “Правосъдие и вътрешен ред” поставя за пореден път два свързани един с друг въпроса:

Първият: Кой ще бъде нарочен за изкупителна жертва в случай, че приемането на България бъде отложено с една година;

Вторият: кой ще обере лаврите, ако този мрачен сценарий се провали.

И в първия, и във втория случай личността на единствената министърка в новия кабинет, която не случайно бе оставена да продължи своята работа, сякаш пречи!

Меглена Кунева отдавна е предизвестена, че ще е изкупителната жертва при евентуален провал. Парадоксът е, че ако на 1 януари 2007 година – дай Боже! - България стане пълноправен член на ЕС, то именно Кунева, която е допринесла може би най-много за този желан от всички успех, отсега се провижда от някои като нежелана гостенка на тържеството. Защо ли? просто поради нейното предимно експертно, а не партийно поведение.

Преди да стигнем дотам обаче, нека се опитаме да анализираме какво се случи:

След приключилата преди няколко седмици проверка от експерти от Брюксел относно промени засягащи съдебната система в България, пристига становище с критики и препоръки, което министърът по европейските въпроси съобщава часове по-късно и с това предизвиква гнева на депутати от левицата.

Председателят на Парламентарната група на левицата Михаил Миков бе цитиран във всички медии. Той каза: Оценявам като скандално поведението на министър Кунева. Скандална, според Миков е процедурата, а именно, че министър Кунева е съобщила резултатите от проверката първо на магистратите, които биха били засегнати, ако предложените промени в конституцията бъдат приети, а не първо на депутатите, които са ги гласували.

Неговата реакция стъписва с остротата си и смущава със своята нелогичност. Особено като се има предвид, че проблемните текстове, дали основание за препоръките от Брюксел, са коментирани и критикувани и от експерти в страната. Особено като се има предвид, че министър Кунева не за първи път обръща внимание върху опасността от подобен неблагоприятен анализ. И най-накрая – като се има предвид, че вече няколко години най-проблемната от всички преговорни глави е именно глава «Правосъдие и вътрешен ред».

За какво всъщност става дума?

От разменените в публичното пространство мнения и реакции става ясно, че най-голямата вина на Меглена Кунева се състои в това, че нейното мнение и това на експертите съвпадат. Казано с други думи, основният упрек към министъра по европейската интеграция е, че мисли по европейски!

Чуха се дори реплики от рода на: тя всъщност в кой отбор играе? Подобни подмятания са белег за двусмислеността в поведението на някои от днешните политици, които все още поставят България срещу, а не от страната на онзи клуб, към който поне на думи всички се стремим.