Предсрочни избори в Италия

Дойдоха отново времена, които са по вкуса му. Две години, след като Силиво Берлускони падна от власт, Италия отново играе по неговата свирка. Той настояваше за предсрочни избори, той иска предсрочни избори, той ще получи предсрочните избори. Защото председателят на Сената Марини безславно се провали в опита си да сглоби мнозинство за преходно правителство. Провал, който се дължи най-вече на категоричния отказ на самия Берлускони. Тези дни най-богатият човек в Италия за пореден път демонстрира възгледите си за политиката. За него тя винаги е била и си остава средство за прокарване на собствените му интереси.

Сегашният избирателен закон е същинска свинщина

- това признават дори коалиционните партньори на Берлускони. Просто защото позволява на малки и дори на микроскопични партии да влизат в парламента и да блокират сформирането на силни правителства. С рядко срещано единодушие както съюзите на предприемачите, така и синдикатите сега настояват за приемането на нов избирателен закон още преди извънредните избори – за благото на страната. То обаче открай време не е интересно за Берлускони. Лично той се нуждае от скорошни избори, за да се възползва от добрия си рейтинг в момента. Блокирайки всичко останало, през изминалите дни той отново демонстрира, че го интересува единствено собствената му изгода, че пет пари не дава за добруването на страната. Това предвещава само неприятности, ако мултимилиардерът и медиен могул бъде избран за трети премиерски мандат. В такъв случай Берлускони може би ще продължи от точката, на която спря преди две години. Ще продължи да прокарва своите интереси в областта на правосъдието и медиите, ще се държи непредсказуемо и прикрито антиевропейски в областта на външната политика, ще намалява данъците за сметка на нарастващия бюджетен дефицит, ще закриля мощните бизнес-лобита, ще снижи контрола срещу едрите данъчни нарушители и ще ограничи борбата срещу мафията. А това отново ще го превърне в

проблем за цяла Европа.

Не само него, а и цялата му коалиция, в която седят бивши и настоящи неофашисти и десни популисти, подминаващи ксенофобските атаки в страната с повдигане на рамене. Нима италианците са слепи? Не, не са, просто през изминалите месеци на избирателите им писна от междуособиците в ляво-центристката коалиция. Тъкмо това подсили позициите на Берлускони. Но то не стига за спечелване на изборите. В предизборната борба Берлускони ще трябва да обясни как смята да управлява по-добре, отколкото преди пет години, когато получи стабилно мнозинство, но въпреки това срина икономиката на Италия. Лявоцентристката коалиция начело с новия си лидер Велтрони ще използва тъкмо този неудобен въпрос, за да навакса изоставането си. Дали ще успее е съмнително. Въпреки това обаче ако Велтрони успее да проведе една умна предизборна кампания, идните два месеца навярно ще бъдат далеч по-драматични, отколкото си представя Берлускони.